Да бъде възстановена „Женската консултация“ и да се постигне законов регламент за автономност на акушерките. Това си пожелаха българските акушерки в Международния ден на акушерката, който в България се отбелязва за втори път. В повече от 50 страни 5 май се отбелязва от 1992 г. по инициатива на Международната конфедерация на акушерките.
По този повод Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) организира образователната кампания с участието на акушерки от няколко АГ болници в София. Те раздадоха информационни листовки в четири насоки: бременност, превенция и скрининг на рак на маточната шийка, превенция на рак на гърдата и менопауза.
„Законовият регламент трябва да бъде основан на съвременните акушерски модели, защото ние следваме добрите практики по света. Същевременно не бива да пренебрегваме и жените, които имат нужда от помощ във всички периоди от живота си – както подрастващите, така и тези в менопауза, защото ние сме тези, които трябва да бъдем плътно до тях, когато трябва да вземат правилните решения за заболявания, които взимат застрашителни размери. Срам е в 21 век да имаме и показатели за перинатална смъртност, по-високи от средните за Европа, както и толкова голям процент аборти - 42 на 1000 раждания, като 60% от тях са по желание“, каза пред Zdrave.net акушерката Антоанета Димитрова, преподавател във Факултета по обществено здраве на МУ-София.
„Най-големият проблем, който ни е най-голямата болка, е невъзможността за автономност, при положение че имаме наредба, която определя нашите компетенции. Ние винаги сме работили в екип с лекарите и така ще бъде винаги, но при високоспециализираните дейности. Искаме да работим самостоятелно с жените при нормални бременности, да водим нормалните раждания и да оказваме грижи както за новороденото, така и за майката в домашни условия, защото там няма никакво покритие извънболничната помощ“, каза още тя.
По думите й тази празна ниша е довела до нашествие на неквалифицирани кадри, без медицинско образование, които си позволявали да предоставят медицински услуги, както и да говорят за етапи и физиология на раждането. „В съвременното общество всяка жена има право на избор и ние ще я подкрепим, но „дула“ все още не е декларирана професия в България, те разполагат единствено със сертификати. И всички останали, които промотират грижите за бременната, раждащата жена и отглеждането на детето, не са медицински подготвени. Нямат съответната квалификация. Често получили информация от тях, жените са объркани. Създават се тежки, неприятни ситуации с екипите в родилните зали. Въпреки това ние можем да работим заедно, готови сме на преговори и с политиците, стига да поискат да ни чуят“, каза Антоанета Димитрова.
Сред останалите проблеми пред акушерките тя постави финансирането. „Не може една акушерка да получава с 50-100 лева повече от една санитарка, при този тежък, отговорен и твърде емоционален труд. Вторият проблем е с дефицита на акушерки, който идва от това, че много от тях се преориентират към други професии. Този дефицит се отразява на баланса между труд и почивка, защото няма акушерка, която днес да не работи на по-малко от две или три места, а това води до здравословни проблеми и емоционално изтощение и оттам нататък тя става негодна да извършва своите квалифицирани дейности. Оттам идва недоволството на обществото към нас. Ние ги разбираме, но пък в същото време не получаваме никаква подкрепа нито от обществото, нито от управляващите, за да излезем от тази турболенция. Третият проблем е неравномерното разпределение на акушерските кадри, защото повечето от колегите работят в болници с различен статут“, каза още Антоанета Димитрова.
Интервю с Емилия Казълова, председател на Алианса на българските акушерки, четете в секция „Мнения“
