5-ти май е признат за световен ден на акушерската професия по инициатива на Международната конфедерация на акушерките и се отбелязва всяка година от 1992 г. насам. Това е ден, в който акушерки от различни държави и националности се обединяват, за да празнуват и за да насочат вниманието на обществото към значимостта на работата на акушерките в световен мащаб. По този повод Zdrave.net разговаря с Емилия Казълова, председател на Алианса на българските акушерки.
- Г-жо Казълова, преди месец казахте, че все повече се усеща дефицит на акушерки в България. Каква е причината за това?
- Има такава тенденция. Около 3500 са акушерките в цялата страна, но при появата на все повече нови болници и лечебни заведения, дефицитът излиза на преден план. Има обучение в почти всички градове – София, Пловдив, Враца, Русе, Велико Търново, Плевен, Благоевград, Сливен, Стара Загора, но техният прием не е кой знае колко голям. За миналата година в цялата страна са приети 285 акушерки. От тях след четири години около две трети ще започнат някъде работа, а една трета ще продължат образованието си, което означава, че няма да влязат в болниците.
- Какво може да се направи, за да се преустанови тази тенденция?
- Много е трудно да се каже само една причина, като, да кажем, заплащането. Заплащането обаче е един от основните фактори някъде акушерките да останат и да работят по-дълго време и да няма миграция от болница в болница. Липсата на кадри дава едно изключително натоварване и съответно води до срив на качеството на услугите. Липсата на контакт на акушерките с жените преди раждането пък е проблем за цялата страна. Ако направите експеримент и попитате група родилки колко от тях познават акушерката си, може би единици ще вдигнат ръка. Причината е, че „женската консултация“ е в ръцете само на лекарите.
- Какво е нужно да се направи, за да се даде автономност на акушерките?
- Има една прословута наредба от 2011 г., която дава право на самостоятелна работа на акушерките, която обаче не може да бъде приложена, защото акушерките нямаме право да сключваме договор по здравна каса. Другият проблем е, че когато става въпрос за регламентиране дейността на акушерката, акушерката никъде не е канена и не се чува гласът й. Не е въпросът само да напишем предложението си и да го подадем, но и да дискутираме, защото ние не знаем в държавен план как стоят нещата. Ние знаем само при нас. Ние искаме да се отвоюваме като самостоятелна съсловна организация, за да може наистина, когато става въпрос за акушерката и за акушерството да бъдем канени и ние, а не общо медицинските сестри, при които нещата са съвсем различни и като естество на работата.
- При посещението си в България миналата година д-р Трейси Купър ви подкрепи в тази посока…
- За съжаление никой не поиска да я чуе, защото тя изказа доста нелицеприятни неща и ги извади на показ. Разбира се, че една птичка пролет не прави. Силно се надяваме сега с новото правителство и новия министър, пак отново, на среща да ни чуят. Правим различни инициативи, показваме, че ни има. Успяхме, специално Алианса на българските акушерки за краткото време на нашето съществуване, да накараме и света, и в България, да се разбере, че ни има. Докато не се промени отношението, и стандартът, за акушерките няма как да се случат нещата.
- Подписването на колективния трудов договор не е ли променил ситуацията със заплащането в положителна посока?
- Той обикновено се подписва на една сума, но след това разпределението се прави в болницата. То зависи от постъпленията и никой не може да възразява защо в една болница се взимат повече, а в друга по-малко пари. Има разлика в държавните, в частните болници, в големите и малките градове.
- Като че ли най-големият въпрос е, че е необходимо да се изведат акушерките от позицията им на обслужващ персонал…
- Разбира се. Не бива да се забравя, че и поколенията се променят. Голяма част от раждащите жени са изключително образовани, четящи, знаещи и комуникиращи с целия свят. Те искат да получат това, което получават техните връстници по света.
