Щети за над 1 млрд. лева за бюджетите на НОИ и НЗОК прогнозират от КТ „Подкрепа“

Щети за над 1 млрд. лева за бюджетите на НОИ и НЗОК прогнозират от КТ „Подкрепа“ заради неосъвременяването на минималния и максималния осигурителен доход по икономически дейности и по професии от 1 януари 2025 г.

Според синдикалната организация дори и да бъдат приети с извънреден закон или с бюджетните закони нов максимален осигурителен доход и нов минимален осигурителен доход, то новите размери ще влязат в сила след приемането на законите, а не със задна дата от 1 януари, защото увеличаването на осигурителната тежест със задна дата е противоконстутиционно.

Ето пълния текст на анализа:

Съгласно чл.61 от ЗДБРБ за 2024 г. минималната работна заплата за държавните служители е 933 лв. Законът на Държавния бюджет за 2024-та е годишен и е в сила от 1 януари до 31 декември 2024 г., включително.

От 1 януари 2025 г. минималната работна заплата е в размер на 1077 лв. за всички работещи, без изключение.

Основанието е чл.87, ал. 1 от Закона за публичните финанси – в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели, във връзка с изпълнение на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 359 на МС от 23.10.2024 г. (прието на основание чл.244 от Кодекса на труда) за определяне размера на минималната работна заплата за страната (Oбн., ДВ, бр. 90 от 25.10.2024 г., в сила от 1.01.2025 г.).

Министерският съвет е определил от 1 януари 2025 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната в размер на 1077 лв. и на минималната часова работна заплата 6,49 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.

Със същото Постановление са актуализирани и са в сила и промените в №66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации и в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г., където навсякъде числата „933“, „950“, „960“, „970“, „980“, „1000“, „1030“, „1050“ се заменят с „1077“, както и до приемането на Националния план за действие по заетостта за 2025 г. субсидираното от държавния бюджет трудово възнаграждение на лицата, наети на минимална работна заплата по насърчителните мерки по чл. 36, ал. 1, чл. 46, чл. 50, чл. 51, ал. 1, чл. 51, ал. 2, чл. 55г и чл. 55д от Закона за насърчаване на заетостта и по програми за заетост по Закона за насърчаване на заетостта, както и за наетите лица с висше образование на длъжности, за заемането на които минималното образователно и квалификационно ниво съгласно НКПД 2011 г. е определено като завършена степен на висше образование по Национална програма „Помощ за пенсиониране“, Национална програма „Мелпомена“ и Националната програма за обучение и заетост на хора с трайни увреждания, се определя от 1 януари 2025 г. в размер 1077 лв. за пълен работен месец при осемчасов работен ден и 6,49 лв. часова работна заплата.

Минимален осигурителен доход е едновременно 933 и 1077 лв., тъй като според действащата нормативна уредба част от текстовете в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване веднъж споменават минималната работна заплата за страната, а в други текстове – минималния осигурителен доход.

Съществуват текстове в Кодекса за социално осигуряване, които изрично определят, че минималният осигурителен доход е минималната работна заплата за страната или част от нея. Същото се отнася и за Закона за здравното осигуряване, в който изрично се посочва или се препраща към текстове от Кодекса за социално осигуряване.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване – чл. 19. (1) Народното събрание приема Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, който включва консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване, бюджетите на фондовете по чл. 18 и бюджета на Националния осигурителен институт и действа за срок една календарна година. С алинея 6 се регламентира, че в случай че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове. 

От 1 януари 2025 г. има нова минимална работна заплата в размер на 1077 лв., но тя автоматично не е станала минимален осигурителен доход, с изключение на случаите, в които има изрична разпоредба в КСО или в ЗЗО.

При липсата на извънреден закон за бюджетите на Държавата, ДОО и здравното осигуряване, в каквато ситуация се намира държавата днес, са налице два основни минимални осигурителни прага – единият в размер на 933 лв., другият на 1077 лв.

Това поставя осигурителите, осигурените и администрацията в необичайна ситуация. Необходимо е спешно да се изготвят подробни публични указания как осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица да прилагат правилно нормативната уредба и как администрацията да прилага еднозначно закона.

С неприемането на бюджетите на Държавното обществено осигуряване на Националната здравноосигурителна каса не е актуализиран и размерът на максималния осигурителен доход. Според действащата разпоредба §6 от Кодекса за социално осигуряване максималната пенсия трябва да е 40% от максималния осигурителен доход.

За 2024 г. максималният размер на пенсията е 3 400 лв., а максималният осигурителен доход е 3 750 лв. Ако трябва да се приложи разпоредбата, то максималният осигурителен доход трябва да е 8 500 лв., изчислен при база максимален размер на месечната пенсия. Разпоредбата е в сила от 1 юли 2019 г. Изтекли са над 5 години, през които размерът на максималния осигурителен доход продължава да е в пъти по-нисък от изискването на закона.

Обосновано може да се прогнозират и щети в огромни размери за бюджетите на НОИ и НЗОК в размер на над 1 млрд. лв., предвид неосъвременяването на минималния и максималния осигурителен доход по икономически дейности и по професии от 1 януари на текущата година. Дори и да бъдат приети с извънреден закон или с бюджетните закони нов максимален осигурителен доход и нов минимален осигурителен доход, то новите размери ще влязат в сила след приемането на законите, а не със задна дата от 1 януари, защото увеличаването на осигурителната тежест със задна дата е противоконстутиционно.

КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ /непълна извадка/

Чл. 4а1. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) (1) Лицата, които извършват дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната.

……

Чл. 6. (2) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм. и доп., бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:

максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;

(изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;

(нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г.) основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.

……..

(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп., бр. 119 от 2002 г., бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 81 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г., доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 10 се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт.

(чл.4, ал.1, т. 2, 3, 4 и 10 се отнасят за държавни служители, магистрати, отбрана, държавни служители в МВР, пожарникари и служби за сигурност).