Чакат МОН за Стратегията за медицинските сестри и акушерките

Стратегията за увеличаване броя на правоспособните медицински сестри и акушерки, която Народното събрание задължи министъра на здравеопазването да изготви, е внесена в парламента, обсъдена е със съсловните организации, но чака становище от МОН. 

Това става ясно от отговора на служебния здравен министър д-р Галя Кондева на въпрос на депутата от „Възраждане“ Маргарита Махаева. 

„Предвид кратките срокове, заложени в решението на НС, необходимостта от събиране и анализ на голямо количество информация, както и от предвиждане на широкообхватен и дългосрочен комплекс от мерки за преодоляване на критичния недостиг на медицински сестри, Стратегията не беше обсъждана със съсловни организации и заинтересовани страни преди изпращането й в НС. Впоследствие в M3 бяха проведени работни срещи със заинтересовани страни, а именно – Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, Съюза на парамедиците в България, Българския лекарски съюз, Института за пазарна икономика“, казва в отговора си д-р Кондева. 

Тя допълва, че от МЗ са изпратили Стратегията на МОН за предложения за допълнение и за предоставяне на информация относно напредъка по предприетите действия за определянето на специалностите „медицинска сестра“ и „акушерка“ като „защитени специалности“ по реда на Закона за висшето образование. Към момента в M3 не е постъпил отговор от МОН по поставените въпроси.

От публикации в медиите става ясно, че в Стратегията се предвижда минималната заплата на сестрите да е 90% от средната работна заплата в България. Друга идея на здравните власти за справяне с кадровата криза е създаването на правна възможност за пряко финансиране от НЗОК на амбулаториите за здравни грижи като се даде възможност сестрите директно да сключват договор с Касата. Сред останалите предложения са медицинските сестри да учат за специалност „лекарски асистент“ и да станат магистри, както и самите лекарски асистенти, повишаване имиджа и популяризиране на професията „медицинска сестра“, включително сред деца на предучилищна възраст. Също така ще се цели и активно включване на общините и самите лечебни заведения в процеса по привличане и задържане на необходимите медицински сестри, което в някаква степен се случва и към момента чрез различни програми за осигуряване на жилища или други социални придобивки .

От БАПЗГ заявиха пред Zdrave.net, че по време на срещата в Министерството са изразили задоволство от разработената Стратегия и са представили своето становище по проекта. „Напълно сме съгласни и приемаме представения в Стратегията анализ на данните за състоянието на съсловието на медицинските сестри и акушерките, както и описанието на факторите, които доведоха до критичното състояние и недостатъчната осигуреност с тези професионалисти по здравни грижи в лечебните заведения. Считаме, че добре е обоснован проблемът с авторитета на сестринската професия. Изразяваме нашето положително становище за формулираните цели и приоритети в стратегията“, се казва в становището на професионалистите по здравни грижи.

По данни на БАПЗГ коефициентът на демографско заместване спрямо сестринската работна сила (съпоставяне броя на приеманите за обучение медицински сестри с броя на медицинските сестри, навършващи пенсионна възраст) в периода 2018 – 2022 г. показва, че на всеки 100 медицински сестри, на които предстои да напуснат работната сила ще има 73 медицински сестри, които да се включат в нея.

„В Стратегията се отчита, че осигуреността на населението с акушерки в България е доста добра в сравнение с държавите-членки на ЕС, а на фона на непрекъснато намаляващата раждаемост и намаляващото и застаряващо население в страната към момента няма обективна необходимост от увеличаването й. В анализа не са отчетени нуждите от акушерки в извънболничната помощ, както и пълната липса на първични здравни грижи, предоставени от медицински сестри и акушерки. Практиката за наемане на медицинска сестра, акушерка или фелдшер в практиките на ОПЛ в много от случаите не работи защото възлаганите дейности на специалистите по здравни грижи в кабинета най-често не са свързани с професионалните им знания и умения, няма изискване в НРД личните лекари да имат назначен в практиката медицински специалист по здравни грижи, независимо от броя на пациентите. БАПЗГ е убедена, че само когато бъде направен анализ на конкретните причини за кадровата криза в здравеопазването, тогава могат да се вземат решения за поетапното им решаване“, се казва още в становището на асоциацията професионалистите по здравни грижи.

Според БАПЗГ причините за липсата на интерес към професията на медицинска сестра и акушерка са икономически, нисък обществен престиж на професията, липса на национални регулативни стандарти за минимален брой специалисти, спрямо зависимостта от грижи на пациентите, липса на оценка на работата и психологически климат на работното място, липса на кариерно израстване и липса на медицински сестри и акушерки в извънболничната помощ

От асоциацията подчертават, че имат разработен медицински стандарт „Здравни грижи“, който е внесен в МЗ. В стандарта се съдържа до голяма степен решението на настоящите проблеми с безпрецедентната липса на персонал в лечебните заведения. Предвижда се на базата на обективни критерии да се оцени необходимия брой медицински специалисти по здравни грижи спрямо броя и зависимостта от грижи на пациентите. Има и методика за изчисляване на необходим персонал. 

„Предвид критичната липса на медицински сестри и застрашителното намаляване и на другите медицинските специалисти от направление „Здравни грижи“ предлагаме те да бъдат обявени за защитени професии с пакет от мерки за задържането и възпроизвеждането им“, казват от асоциацията.