Цекулова: Няма осъзнаване колко тежки са проблемите с кадрите, нито усилие за своевременното им решаване

„През годините сме се натъквали както на добри практики и усилия от страна на отделни лица от администрацията, които искрено искат да съдействат за решаване на проблемите, така и на известна мудност, политически, а понякога и икономически интереси, които се намесват в тези процеси. Това, на което сме свидетели абсолютно консистентно през годините, е липсата на работеща система“. Това коментира пред БНР Надежда Цекулова, консултант „Детско и майчино здраве“ към Национална мрежа за децата (НМД). Разговорът с нея бе във връзка с 14-ото издание на инициативата на НМД „Бележник 2025“ и оценката, която ще получи държавата в областта на детското здраве.

„За да говорим за подобряване на детското здравеопазване, значи, че визираме цялата система и че визираме достъпа на всяко дете, без значение в кой край на България е и какво е социалното му положение, до една базисно качествена медицинска помощ. Не можем да кажем, че такова нещо е осигурено, нито че има достатъчно консистентно усилие то да бъде осигурено. Има добри намерения и отделни хора, които искат да го реализират“, констатира Цекулова. По думите ѝ в малките населени места достъпът е критично различен. Детската смъртност в някои области е над 10 пъти по-висока от тази в София, изтъкна тя и добави, че има области, в които достъпът до детско здравеопазване е изключително ограничен.

Тя коментира и Националната детска болница, като по думите й по отношение на изграждането на сградата на болницата имаме добър напредък. Беше направен анализ на нуждите, работи се с международен консултант, посочи тя, но подчерта: „Болницата не е една сграда. Болницата преди всичко са хората, които ще работят в нея, и медицинските практики, които те ще упражняват в тази болница. По тази линия не наблюдаваме нито достатъчно осъзнаване колко тежки са проблемите, нито достатъчно усилие те да бъдат решавани своевременно. Времето не само вече ни притиска, но ние отдавна сме в криза“.

Антоанета Тончева от Сдружение „Общност Мостове“ и също автор в Бележник 2025, посочи от своя страна: „Имаме вложени за лечение на деца в България и чужбина повече от 113 млн. лв., за пълнолетните лица имаме вложени около 1,3 млн. лв. Това цялостно, само по себе си, не е подобрило грижата за здравето на децата. Над 90% от тези средства остават в българските лечебни заведения. Огромният процент от тях покрива лекарствени средства, които просто не фигурират в Позитивния лекарствен списък на Касата. Част от тях покриват специфична генетична диагностика, тъй като тя в 99% от случаите е изцяло за сметка на пациентите, за пълнолетните пациенти – в 100% от случаите“.

Двете събеседнички коментираха и кадровия дефицит в системата. Антоанета Тончева е категорична, че той не може да бъде решен просто със средства.

Развитието на специалистите е оставено на самите тях, отбеляза в тази връзка и Надежда Цекулова.

Тя обърна внимание и на проблема с недостига на медицински сестри и акушерки. Според нея това е голямата червена лампа в момента: „Около 1/3 от сестрите, които работят в цялата система на здравеопазването, са в пенсионна възраст – това са работещи пенсионерки, още 1/3 са в предпенсионна възраст и те ще се пенсионират до 10 години. Ситуацията с медицинските сестри в системата е катастрофална“, отбеляза Цекулова.

Според нея проблемите не се възприемат достатъчно сериозно. По думите ѝ системата се крепи на факта, че сестрите получават ниски заплати и са принудени да работят на по няколко места, като са поставени в зависимо положение в системата.

„Докато това не се промени, тази криза няма да намери своето решение“, категорична бе тя.

В заключение Цекулова изказа мнение, че има още много какво да се прави не само по отношение на промяна на нормативната уредба, а и по отношение на изпълнение на написаното.

Трябват ни системни решения, допълни Тончева. По думите ѝ текстовете в нормативната уредба трябва да бъдат мислени функционално и да са приложими.