Хирургът д-р Елица Енева от УМБАЛ „Софиямед” доскоро е била с коса до кръста, но я е отрязала заради пациентките си.
„Проверих къде мога да даря косата си. Намерих място – една фондация, където правят перуки предимно за дечица, болни от рак, също така за жени. Дано да ми расте косата по-бързо, за да мога да го правя повече пъти. Всеки един може да помогне по някакъв начин. Това е най-лесния начин. Така че, правете го! Не боли, не е страшно, косата расте, но усмивката на лицето на един човек, който е с онкологично заболяване, няма цена”, разказа тя пред Нова телевизия.
Че иска да бъде хирург, младата лекарка разбира още в първи курс, а че ще практикува хирургия на гърдата – когато среща бъдещите си пациентки.
„Заради COVID пандемията много от тях не са ходили на прегледи. Дори преди малко имахме такава пациентка – три години не е ходила на преглед, което е недопустимо. Винаги можем да намерим оправдание да не се изследваме, но не трябва да го допускаме! Всеки може да намери половин час време за себе си веднъж в годината”, смята д-р Енева.
В друга болница и друг лекар със същата специалност има същата кауза. Многото пациенти със заболявания на млечната жлеза и малкото специалисти в тази сфера правят така, че хирургът д-р Ваня Митова от специализираната болница по онкология в София „Проф. Иван Черноземски” да поеме по този път от самото начало.
„Ако статистиката преди беше една от осем, аз смея смело да твърдя, че към днешна дата тя може би вече е една към седем, а дори и една към шест. Новодиагностицираните случаи общо за България са около 4000-4100 всяка година. Ракът засяга все по-младо население – жени, които са между 30 и 40 години. Поне веднъж седмично се срещаме и с пациентки, които са под 30-годишна възраст”, споделя тя.
И защото не може да гледа безучастно жените, изложени на все повече рискови фактори, във все по-ранна възраст, д-р Митова запретва ръкави. В продължение на три години с помощта на още лекари и IT специалисти събира и систематизира специализирана информация за рака на гърдата, като им я предоставя на една ръка разстояние – буквално. В безплатно приложение на телефона в джоба им.
„То включва модул за здрави жени – ще ги научим как да се преглеждат, кога да отиват на преглед, кои са симптомите, които ако забележат като промяна в себе си, да свети една червена лампа. И модул за вече диагностицирани. Това заболяване може да се случи на всяка една от нас. Ето защо е много важно да бъдат отговорни към себе си и да знаят, че всичко, което правят в ежедневието си, се отразява на нашето здраве”, казва д-р Митова.
По данни на Европарламента – като общ брой, диагностицираните европейци в рамките на една година са близо 3 милиона. Малко над 1 милион пък са починалите от рак. Това го превръща във второто най-смъртоносно заболяване след сърдечносъдовите. В Европа са регистрирани 1/4 от болните в целия свят, но е важно да напомним, че населението на континента ни представлява едва под 10% от населението на света. Почти 75% от диагностицираните пациенти са на възраст над 60 години, но СЗО алармира за зачестяващите случаи на все по-млади пациенти.
Най-разпространените видове рак на територията на Европейския съюз – тези, с които са диагностицирани над 10% от пациентите, страдащи от тази болест, са четири. Най-разпространения при жените, е и най-разпространения въобще – ракът на гърдата. Следват тези на дебелото черво и на простатата, който пък е най-разпространеният вид сред мъжете. Когато, макар да има дял по-малък от 11%, заболяването обхване бял дроб, то е най-смъртоносното от всички изброени до тук и става причина за всеки пети смъртен случай.
В момента в Европа живеят над 12 милиона души, преживели онкологично заболяване. На 300 хиляди от тях това се е случило още в детска възраст. Преживяването на болестта експерти отдават на ефективните терапии и поддържащите грижи, но преди всичко – на ранното ѝ откриване. По техни изчисления 40% от случаите на ракови заболявания могат да бъдат предотвратени с ефективни стратегии за профилактика. В заключението на доклада се казва, че у нас все още не функционират нужните програми за превенция и ранна диагностика. Въпреки че всяка година различни общини, лечебни заведения или пък организации провеждат инициативи за профилактични прегледи, те не компенсират липсата на национален скрининг.
