Необходими са законови промени, които да разпишат ясно правата и задълженията на помощник-фармацевтите и прецизиране на текстове в нормативната уредба, като това трябва да се случи след спокойна професионална дискусия. Това мнение изразиха пред Bulgaria ON AIR Аделина Любенова, председател на Инициативния комитет на магистър-фармацевтите – Сдружение на собствениците на аптеки, и Лиляна Петрова, председател на Българската асоциация на помощник-фармацевтите.
Аделина Любенова призова да не се създава впечатление у гражданите, че процесът на лекарствено обслужване е застрашен по някакъв начин и обясни, че сблъсъкът е по-скоро междусъсловен, а не между магистри и помощник-фармацевти в самите аптеки. Тя бе категорична, че във всяка аптека трябва да има магистър-фармацевт, който е лицензоносител и носи отговорност за цялостната дейност на здравното заведение.
Лиляна Петрова подчерта, че и двете професии са регулирани и това е отразено в националния класификатор на професиите, а помощник-фармацевтите не са „не-фармацевтите в аптеката“ и никога не са отричали правилото помощник-фармацевт да отпуска лекарства по лекарско предписание под контрола на магистър. Тя призова да бъде използван пълноценно професионалният капацитет на помощник-фармацевтите и да бъде намерено оптимално решение за тяхното място в системата на лекарственото обслужване, особено в малките населени места. Лиляна Петрова даде пример с Германия, където след законови промени от началото на 2023 г. при определени условия за стаж и квалификационно ниво отпада изискването за работа под контрола на магистър-фармацевт.
Председателката па БАПФ апелира още проблемите да се разглеждат и в контекста на навлизането на телемедицината и очевидната перспектива още в недалечно бъдеще и телефармацията да стане факт.
Аделина Любенова обясни, че всяка година у нас се дипломират 500 магистър-фармацевти и 300 помощник-фармацевти, но от всички 500 магистри много малко остават на работа поради много натоварената и непривлекателна за тях работа в аптеките. Тя бе категорична, че липсата на аптеки в малките населени места и отдалечените региони се дължи на икономически причини, а не на липса на достатъчно кадри.
И двете фармацевтки бяха категорични, че вендинг-машините няма да решат проблемите в лекарствоснабдяването и лекарственото обслужване в тях, защото хората се нуждаят от лекарства, изписвани по НЗОК и от лекар с рецепта, както и от консултиране при отпускане на лекарствения продукт, т.е. от фармацевтична грижа.
„В аптеката говорим за фармацевтична грижа и консултиране, което е отговорност на магистър-фармацевта“, каза Аделина Любенова.
В тази връзка Лиляна Петрова подчерта, че е изключително важно в закона да бъде ясно уточнено съдържанието на понятието „консултация“.
„Да търсим диалог в бон тон и при спазване на колегиалност“, призова Петрова – думи, които бяха подкрепени и от Любенова.
