Категорично смятаме, че трябва да има целево финансиране на аптеки, както е през методиката по НЗОК. Това заяви в подкаста на БНР „В центъра на системата“ председателят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) Димитър Маринов във връзка със законопроекта на „Възраждане“, предлагащ вендинг машини за лекарства, който бе приет в парламента на първо четене.
„Има толкова много неясноти, че ние конкретика нямаме, освен че тези автомати ще бъдат извън територията на аптеката. Няма яснота къде могат да бъдат поставени и т.н. – всичко това е оставено на подзаконови нормативни актове, а знаем как лесно се променят наредби. Така че това са основните ни притеснения и основно сме загрижени заради нерационалната лекарствена употреба. През такива автомати, когато няма кого да попиташ как да приемаш даден продукт, на практика се стимулира самолечението. В държавите с либерален режим, например САЩ, всяка десета чернодробна недостатъчност се дължи на самоволна употреба на парацетамол. Нерационалното използване на лекарствени продукти и самолечението води впоследствие до много по-големи разходи за здравните системи“, коментира той.
Маринов посочи, че приетата методика за целевото финансиране на аптеки, работещи в отдалечени и труднодостъпни населени места, вече дава резултати. „Проверих – данните показват към миналата година 14 области без аптеки. Само за 8 месеца, откакто действа методиката за целево финансиране, са открити нови 9 денонощни аптеки, 7 от които се намират точно в тези 14 области, които са били без денонощна аптека. Т.е. в половината от областите вече има достъп. Шест аптеки са в труднодостъпни райони – съвсем нови“, посочи председателят на БФС. Той допълни, че броят на аптеките всъщност не е задължително да се е променил, тъй като има места, където е имало аптеки, но те не са работили с НЗОК. „Но понеже тази методика финансира само аптеки, които работят с НЗОК, всъщност имаме много нови аптеки, които започват да работят с НЗОК. Което многократно подобрява достъпа на пациентите до фармацевтична грижа, до лекарства, реимбурсирани от Здравната каса, което е изключително важно – точно в тези райони обикновено живеят възрастни хора, които много често са с по няколко диагнози и ползват много лекарства“, отбеляза Димитър Маринов.
Той бе категоричен, че предложението за вендинг машини е популизъм.
„Вендингът продава това, с което е зареден. С какво се зарежда – с това, което върви на реклама – мечтата на бизнеса“,
коментира още той и заяви, че автоматите не решават нито един проблем на лекарствоснабдяването и няма да подобрят достъпа.
„Дяволът е скрит в детайлите – няма никакви детайли, никаква регулация по отношение на това какви да бъдат тези апарати, кой да ги обслужва и притежава, какво трябва да има в тях“, заяви и председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки (АСА) Николай Костов. Той посочи, че подобни апарати трябва да отговарят на много строги изисквания. „Освен че е без лекарско предписание, трябва да има и определен списък, както е и в момента, за автоматите, разположени на територията на аптеките – има такъв списък, той е силно рестриктивен и ограничителен, защото също цели да не се поставят в апарата лекарства, които биха създали потенциална опасност за здравето на хората. Слагат се възможно най-малките опаковки, с по-малка дозировка. Според мен не трябва да се слагат детски лекарствени форми, термолабилни, ОТС продукти, съдържащи потенциално опасни вещества. Задължително трябва да поддържа температурен режим, не трябва да се поставя на пряка слънчева светлина. Има още много неща, които трябва да се детайлизират“, изброи Костов и нарече предложението за вендинг автомати за лекарства „политически пиар“.
„Първо, вътре в този апарат – говоря за обикновен апарат, защото от скъпите никой няма да сложи в малко населено място, защото те са много скъпи – обикновено събират 40 артикула, т.е. вътре ще има относително малко лекарства и вероятността лекарство, което е необходимо на съответния човек, да бъде намерено вътре, е малка. Има и съществени бизнес пречки. Тъй като са отдалечени тези населени места, има огромни транспортни разходи – автомобили, хора, които са заети с това, наем на помещенията, цената на самия апарат и още много други неща, които обезсмислят това начинание“, посочи той и заяви:
„Това не е жизнеспособен бизнесмодел, а дори и да е жизнеспособен, пак не решава нищо“
Николай Костов също смята, че пътят за решаване на проблема с достъпа до лекарства минава през финансиране на аптеките. „Ако стимулът не е достатъчен, той може да се увеличи, да се добавят и други стимули“, каза той.
Председателят на Националната аптечна браншова организация (НАБО) Константин Качулев пък изрази притеснение от икономическите и здравните рискове, които създава този законопроект.
„В САЩ на трето място по смъртност е лекарствената болест – нежелани лекарствени реакции, причинени от неправилна или свръхупотреба на лекарства. 12 години съм се занимавал да събирам нежелани лекарствени реакции за нови медикаменти от хора, които употребяват и други лекарства. Мога смело да твърдя, че това не е безопасна работа и ние трябва да бъдем много бдителни“, каза той и добави: „Понастоящем съм ръководител на аптека, която отвори на 26 август т. г. в град Земен и тя се очаква да бъде финансирана по методиката на НЗОК по ЗЗО. Това е стимулът, който е предвиден, за да може една такава аптека да съществува.
„Нашето предложение е да има по една аптека на всяка община, която има и денонощно дежурство. Но това трябва да бъде дотирано“, заяви пък председателят на Националната аптечна камара (НАК) Антон Вълев. „Не може да очаквате, че една община, която има територия, но няма население, ще генерира достатъчно приход по сегашната система, така че аптеката да поддържа нормалния състав от фармацевти, плюс допълнителния от фармацевти за нощна смяна“, допълни той и подчерта, че по време на нощната смяна на аптеките рядко идват пациенти, но когато това се случи, обикновено става въпрос за много сложни случаи, така че квалификацията на работещите нощна смяна трябва да е много висока.
„В други държави има разпределение на аптеките, така че чисто дистанционно са достатъчно близко. В Германия например всеки шест аптеки се обединяват в т. нар. „аптечно съдружие“, клъстер, и ротационно дават дежурство. Но това дежурство се финансира от държавата“, подчерта той.
Затова
за дейностите, които са икономически нерентабилни, но важни за обществото, държавата трябва да направи целеви програми за финансиране,
смята Вълев. „Когато се направи финансиране за такива дейности, въобще въпросът за машини отпада автоматично – няма нужда. Така че дайте да не заместваме правилната дискусия за това как да направим достъпни аптеките в малките населени места и вместо това да си мислим, че като поставим машина, ще решим проблема. Леля Пена с машина не може да работи“, заключи председателят на НАК.
Целия разговор по темата чуйте тук.
