6800 български медицински сестри са напуснали страната в рамките на пет години. Практикуващите към момента у нас са 25 830, което е крайно недостатъчно. За тревожните тенденции пред сестринското съсловие в края на годината и очакванията от бъдещия здравен министър потърсихме председателя на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева.
„Съотношението в България в момента между лекар и сестра е 1:0,9, а би трябвало да е 1:2, тоест на един лекар не се пада дори една сестра. Според изискванията на Световната здравна организация и нормалната европейска практика една сестра не би следвало да се грижи за повече от 5-6 пациенти, така че ние очевидно имаме още много какво да работимч за да достигнем това ниво“, посочи Василева.
„Няма как да спрем колегите, особено младите, владеещи езици, да се възползват от директивата, която дава възможност за взаимно признаване на квалификацията в целия свят и така да могат да работят навън и да придобият по-голям опит“, допълни тя. „Недостигът на медицински специалисти е критичен. Има достатъчно лечебни заведения, но липсва достатъчно персонал за тях“, отбеляза Василева. По думите й недостиг има не само сред медицинските сестри, но и сред акушерките, лаборантите, рехабилитатори и други професионалисти по здравни грижи.
Запитана какви са очакванията на съсловието от новия здравен министър, тя отговори:
„Нашите искания са едни и същи и са актуални повече от 20 години. На първо място настояваме за достойно възнаграждение за нашия тежък висококвалифициран труд“. Василева припомни, че според колективния трудов договор в сферата на здравеопазването стартовата заплата на сестрите е 700 лв. „Това е крайно недостатъчно. В същото време в повечето лечебни заведения този начален праг изобщо не е достигнат“, отбеляза тя. На въпрос какво би трябвало да е стартовото заплащане, тя отговори, че то трябва да е в размер на три минимални работни заплати за страната.
Според нея задължително трябва да има възможност за кариерно израстване. „В тази насока бяха направени постъпки, като в последните дни на настоящия парламент беше променен законът за съсловните организации и всъщност продължаващото обучение, което е гаранция за повишаване на квалификацията с цел оказване на качествени здравни грижи и кариерно израстване, беше направено. Когато стигнем до практиката обаче голяма част от работодателите не дават шанс на своите служители да повишават квалификацията си. Причината е ясна – те са крайно недостатъчни и няма кой да работи“, обясни Василева.
„Настояваме и за диференцирано заплащане при по-висока квалификация“, отбеляза още тя. Василева допълни, че в БАПЗГ, по подобие на БЛС, се работи по остойностяване на труда на професионалистите по здравни грижи. „За да започне сериозна работа по темата обаче, трябва да имаме ново правителство, да се съберат съсловните организации и въпросът да бъде обширно дискутиран“, заяви тя.
„Нашите професии не се работят само заради заплащането. Те са професии с душа и сърце, към тях трябва да има и нужното уважение“, подчерта още Василева.
