Това не е нищо друго освен удобен начин за създаване на скрит дефицит

Асоциацията на университетските болници, възразява срещу предложения в закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. механизъм за контрол на макрорамката на бюджета на касата, който предвижда, при установен преразход на бюджета на НЗОК за болнична медицинска помощ, в средата на годината да бъдат автоматично намалени цените на всички дейности в болничната медицинска помощ с коригиращ коефициент съгласно отчетеното надвишение, за периода от 01.07.2025 г. до 31.12.2025 г. Това е записано в писмо на Асоциацията, изпратено то министър доц. Силви Кирилов, председателят на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов, управителят и подуправителят на НЗОК Станимир Михайлов и проф. Момчил Мавров и председателят на УС на БЛС д-р Николай Брънзалов.

В него те заявяват, че „Безпрецедентната мярка, която се предлага за първи път и то само за здравната сфера, ще доведе до невъзможност на лечебните заведения да работят, да се издържат, да плащат заплати на медицинския персонал и да лекуват българските пациенти“.

Предлаганият механизъм реално ограничава пациентите, лишавайки ги от достъп до дейности от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, което е в абсолютно противоречие, както с разпоредбите на Конституцията на РБ, така и със законодателството на Европейския съюз, смятат още от АУБ.

Ето и пълния текст на позицията:

Асоциацията на университетските болници, възразява срещу предложения в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. (ЗБНЗОК за 2025 г.) механизъм за контрол на макрорамката на бюджета на НЗОК. Той предвижда, при установен преразход на бюджета на НЗОК за болнична медицинска помощ, в средата на годината да бъдат автоматично намалени цените на всички дейности в болничната медицинска помощ с коригиращ коефициент съгласно отчетеното надвишение, за периода от 01.07.2025 г. до 31.12.2025 г.

Безпрецедентната мярка, която се предлага за първи път и то само за здравната сфера, ще доведе до невъзможност на лечебните заведения да работят, да се издържат, да плащат заплати на медицинския персонал и да лекуват българските пациенти. Мярката е дискриминационна и нарушава правата на лечебните заведения, които имат добра финансова дисциплина, и единственото, което предлага, е да се намалят средствата за изпълнителните на болнична помощ. От всички здравноосигурителни плащания само и единствено за болниците се планира намаляване на цени в средата на годината. При надвишаване на бюджетите за медицински изделия, лекарства, при денталните услуги не се предлага подобна мярка.

Скандалното предложение не кореспондира и с абсурдните, но все пак въведени изисквания за задължителния размер на възнагражденията на медиците, които поставя Законът за здравното осигуряване.

Недопустимо е, за една и съща дейност, изпълнявана качествено, своевременно, в пълен обем, на изпълнителите да се заплаща различна по размер сума, в зависимост от момента на нейното извършване – в първото, или във второто полугодие.

Опитът да се гарантира бюджетна дисциплина чрез определяне на различни цени за една и съща по вид, качество и количество изпълнена дейност нарушава основни принципи на правовата държава – законосъобразност, предвидимост и устойчивост на нормативната регулация, свобода на договаряне, равнопоставеност на договорните партньори, свободна стопанска инициатива и свободна конкуренция.

Приемането на ЗБНЗОК за 2025 г. в този му вид би довело до практическа невъзможност за нормална работа на повечето лечебни заведения, които няма да са в състояние надлежно да планират приходите и разходите си, а впоследствие и до многобройни съдебни претенции.

Нарушава се конституционно гарантираната свободна стопанска инициатива, която според практиката на Съда на ЕС се състои от свобода на упражняване на икономическа или търговска дейност, свобода на договаряне и свободна конкуренция. Ефективното упражняване на всяко от тези права е немислимо, когато стопанският субект няма яснота и сигурност относно годишната финансова рамка на дейността си, когато му се отнема възможността разумно да прогнозира и планира изпълнението на основната си цел – оказване на необходимите болнични медицински грижи на пациентите.

Здравноосигурените лица са свободни сами да избират в кое здравно заведение да получат болнична помощ, следователно обемът на дейността няма да оже да бъде прогнозиран от лечебните заведения, но медицинската помощ задължително ще следва да се запази в пълния й обем и качество, дори при предвиденото автоматично намаляване на цената, заплащана от НЗОК.

Многократно в съдебната практика е посочвано, че надвишаването на договорените лимити /в настоящия случай утвърдените в бюджета стойности/ е нещо, върху което болничните заведения нямат контрол, тъй като в противен случай би означавало при достигане на лимита да отказват лечение на болни, явяващи се „надлимитни“ бройки. Лечебните заведения като изпълнители по договори са длъжни да оказват медицинска помощ на здравноосигурени лица /гарантирана им от разпоредбите на чл. 81 и 85 от Закона за здравето/, а определянето на предварителни стойности за осъществяване на дейността на болниците и възможността за автоматичното им допълнително намаляване би могло да доведе до ограничаване на тяхната дейност. По този начин е вероятно да настъпят значителни и трудно поправими вреди и за пациентите и съответно противоречие с принципите, заложени в чл. 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно, че „всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията, установени от националните законодателства и практики.“.

Правото на закрила на здравето на гражданите е сред основните права, гарантирани от Европейския съюз, които произтичат от конституционните традиции на държавите – членки. На последните им е делегирана отговорността относно управлението на здравните услуги и медицинските грижи, както и разпределянето на ресурсите, които са им предоставяни.

Същевременно Съдът на Европейския съюз следи, дали ”дадена национална мярка…., попада в областта на общественото здраве, тъй като животът и здравето на хората се нареждат на първо място сред ценностите и интересите, защитени от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС); Съответно, дори предвидените в проекта на бюджета ограничения на плащанията от страна на НЗОК, пряко да не попадат в обхвата на правото на Европейския съюз, Съдът на Европейския съюз подчертава в постоянна съдебна практика, постановена по преюдициални запитвания, че „на територията на държавата членка трябва да има достатъчен и постоянен достъп до балансиран набор от качествени грижи, който да отговаря на нарастващите нужди“ на населението.

Предлаганият механизъм реално ограничава пациентите, лишавайки ги от достъп до дейности от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, което е в абсолютно противоречие, както с разпоредбите на Конституцията на РБ, така и със законодателството на Европейския съюз.

Механизмът не е нищо друго освен удобен начин за създаване на скрит дефицит и формиране на измамното усещане, че парите за болнична помощ стигат, а за всички останали дейности средствата са недостатъчни. И на този фон, на фона на очевидния недостиг на средства в системата се предлага въвеждането на нова дейност т.нар. биомаркерно тестване, която също ще черпи средства от бюджета за болнична помощ на НЗОК.

Ефективният контрол в системата е необходим и следва да се осъществява с участието на пациента. Всяка медицинска дейност, заявена за плащане от НЗОК, трябва да бъде верифицирана от пациента, включително и отпускането на лекарства, заплащани от НЗОК. Подобни системи работят от години в банковата сфера и е учудващо защо тяхното въвеждане в здравеопазването се отлага.

Категорично настоявам механизмът за контрол на болничните финанси чрез автоматично намаляване на цените на всички дейности в болничната медицинска помощ с коригиращ коефициент съгласно отчетеното надвишение, за периода от 01.07.2025 г. до 31.12.2025 г. да отпадне от Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г.