Такъв нонсенс аз не знам да съществува някъде в света

10 общински болници са застрашени от фалит, а общо всичките 31 лечебни заведения, членуващи в Сдружението на общинските болници, имат 21 млн. задължения, от които 10-11 млн. лв. са в просрочие. Това обявиха преди дни от Сдружентието. "От тези 11 млн. лв. в просрочие, 5 млн. се дължат от т.нар. надлимитна дейност. С други думи 50% от задълженията в просрочията се дължат от НЗОК като незаплатена дейност на моите колеги. Що за цинизъм е това? Как така?“, коментира данните председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев пред bTV.

„Ако същото това нещо го екстраполирате в областните и в университетските болници, които са с повече милиони задължения, и частни има такива, които са си свършили работата, на какво прилича това нещо? За тази година са 46.2 млн. в дейност и около 2 млн. и 200-300 хил. е в медицински изделия. Медицински изделия, които са приложени, те са поставени на пациентите – това са съдови протези, ставни протези и най-различни други такива, които се налага да се поставят при лечението на даден вид заболяване, имам предвид предимно хирургични, разбира се“, допълни д-р Грозев.

По думите му след разговор с министър Ананиев и управителя на Здравната каса е станало ясно, че за тях такъв проблем не съществува. „Това е положението. Най-вероятно няма да бъдат платени тази година. С кой широк поглед към оздравяване на здравната система и на нейното реформаторство не мога да разбера“, допълни д-р Грозев.

"Тази надлимитна дейност, която е... има един термин – отчетена, но незаплатена. Такъв нонсенс аз не знам да съществува някъде в света – да извърша някаква работа, но виждате ли, вие с добро чувство и с топли очи ми казвате: не, просто извинявай, ама няма как да ти я платя" каза още председателят на БЛС.

Д-р Грозев коментира и решението за отхвърляне на мораториума върху лекарствата, но оставането на забраната за нови дейности. „За онкологичните лекарства нека да няма мораториум. Не е само терапия обаче начина, по който трябва да се взима – дали ще бъде венозно, или ще бъде през устата лекарственото средство. Обикновено терапията е комплексна на онкологичните заболявания. Тя е хирургия, лъчетерапия и химиотерапия, с други думи лекарства под една или друга форма приложени. Ако има дейност, нова, в лъчетерапията или в хирургично отношение, която да подпомогне лекарствената терапия или лекарствената терапия да подпомогне новата дейност във връзка и с иновативните лекарствени средства, то тази дейност не може да бъде извършена през 2018-та. Обикновено притежателят на нова дейност – било то болница или персонал, наш колега – е носител на тази нова дейност, то той ако е бил в болница Х и отиде в болница Y, тази втора болница не би могла да сключи договор с НЗОК, а болницата, от която той е излязъл притежава разрешителното, но няма да може да извършва, защото колегата го няма. Кому е необходимо това да се случва, защо? И как може, тук малко излиза като мащехата, моето и чуждото, така ли е? Здравеопазването не е притежание на никого. Здравеопазването е надпартийно и общонационална ценност. И хората, които работят в него, са общонационална ценност“, отсече д-р Грозев.

„148 млн. е цялото завишение в болнична помощ за дейности, като увеличение на бюджета, но нямам представа, не мога да кажа точно какви милиони щяха да влязат, но щяхме да влезем в тези 148 млн. Ние сме поели този ангажимент, и както миналата година, така и тази седим на него. И ако се бяха вслушали управляващите в предложенията ни още от юли месец, най-вероятно нямаше да се стигне нито до мораториум за лекарства, нито до мораториум за нови дейности. И нямаше да има актуализация на бюджета“, допълни д-р Венцислав Грозев.

Той заяви и че БЛС е в очакване на началото на преговорите за новия рамков договор, въпреки голямото забавяне. „Ние сме отправили нашите искания както към този състав, така и на предходния. Преговорите можеха да стартират между 15-ти и 20-ти октомври, но видяхте какво се случи. Само че това за мене не е извинителна причина. Никой не е виновен, че някой отнякъде нещо е допускал, сега се виждат нещата какво става, натрупаните проблеми изведнъж ни заливат, въпреки нашите предупреждения от години наред, и в следващия момент, виждате ли, за 2018-та година ще блокираме договорния процес, това ли е целта?“, попита д-р Грозев.  

„От октомври месец над 4 или 5 са писмата с готови предложения, с около 50 стр. текст върху Наредба 2, върху наредбата за диспансеризация, колегите ни експерти като общопрактикуващи лекари, колегите ни експерти от болнична помощ, имам предвид бордовете по специалности. Всичко това е систематизирано и изпратено. И седи и чакаме на някой да му дойде на ум, че трябва да стартираме преговори, които, пак казвам, вече са доста, доста закъснели“, каза д-р Грозев.

"По силата на Закона за здравното осигуряване, на 28-ми февруари ние трябва да подпишем или не подпишем рамков договор. Ето, представете си в каква ситуация се намираме в момента. След два дена е Коледа. Ние реално погледнато, ако тръгнем да заработим в рамков договор, реално нещата са 2-3 януари. От 2-3 януари нямаме и 40 дни работни, в които да седнем и да водим преговорен процес. Преговорен процес, който ще определи съдбата на здравната ни система за 18-а година. Но тя не определя толкова съдбата на здравната ни система, тя определя съдбата на български лекари, сестри и най-вече на българските пациенти. И затова е виновен БЛС? И трябва да си посипваме главата с пепел? Няма да стане това“, отсече още той