Българският лекарски съюз работи по създаване на национален регистър на медицинските грешки. Това съобщи за Zdrave.net д-р Петко Загорчев, председател на Централната етична лекарска комисия в съсловната организация. Регистърът ще бъде създаден съвместно с Изпълнителна агенция „Медицински одит“.
„Този регистър означава анализ на медицинските неблагополучия, задаване на въпроса не кой е виновен, а защо се случи това и можеше ли то да бъде предотвратено и какви са мерките, за да не се повтарят тези грешки в бъдеще”, обясни д-р Загорчев. Той няма да съдържа имена на конкретни лекари или на болници, а по-скоро анализ на даден случай, предпоставките и последствията от него”, допълни шефът на етичната комисия към БЛС.
„В момента има над 280 определения, касаещи медицински неблагополучия, грешки и прочие, но няма определение за лекарска грешка, както в правния мир, така и в нормативните документи на съсловната организация”, коментира д-р Загорчев. „Често пъти с понятието лекарска грешка правим опит да персонализираме т. нар. медицинска или неправилно наричана системна грешка. За лекарска грешка обаче можем да говорим тогава, когато един лекар работи в оптимално създадени условия”, коментира той. „Можем ли да твърдим, че в системата на българското здравеопазване имаме подобни условия”, попита още д-р Загорчев, изтъквайки, че у нас има разрешени дейности на структури, които нямат необходимото оборудване и не разполагат с лекари с необходимата квалификация. „В болници, в които има един или двама лекари, при необходими най-малко трима или четирима – какъв контрол може да имаме, каква е сигурността на пациента и ако се получи грешка, защо трябва винаги да я наричаме лекарска”, попита още той.
Липсата на адекватно заплащане на лекарския труд също е предпоставка за подобни пропуски, е мнението на д-р Загорчев.
Той коментира още, че правомощията на Централната комисия по професионална етика са крайно ограничени и допълни, че са необходими законови промени, които да дадат реална власт за регулация на съсловието от съсловната организация. „Няма закон, в който да ни бъде разрешена такава власт. Дори и да се опитам да разгледам една медицинска грешка, моето мнение на председателстващ Централната етична комисия има само методични функции”, даде пример той.
Д-р Загорчев настоява и за разширяване на пълномощията на бордовете по специалности при произнасяне в случаите на противоречащи си експертизи при дела за лекарски грешки. „Ние смятаме, че това е елитът на българското здравеопазване и неговото мнение ще има много по-голямо значение, отколкото това на един случайно избран експерт”, отбеляза той. Има немалко случаи, когато две последователни експертизи по дадено дело не съвпадат и въпреки това съдът избира една от тях и налага осъдителна присъда. Именно при подобни казуси крайната оценка би следвало да е на бордовете по специалности, смята д-р Загорчев.
