Само 47% от аптеките имат готовност за системата за верификация на лекарствата

Едва 47% от аптеките разполагат с аптечен софтуер, адаптиран към изискванията на НЗОК и имат готовност да се включат в европейската система за верифициране на лекарствата. Регламентът влиза в сила от 9 февруари, но не е направен анализ дали и в каква степен е готова инфраструктурата. Това заявиха фармацевти на кръглата маса на тема „Влияние на промените в нормативната база върху достъпа до лекарства и фармабизнеса през 2019 г.“, която се проведе днес.

„Това са едва 2492 аптеки от общо 4323 регистрирани на територията на страната. Липсва яснота дали и тези аптеки, които разполагат с този софтуер, могат да го прилагат при новите електронни системи, защото няма разписани все още ясни изисквания“, каза магистър-фармацевтът Аделина Любенова по време на презентацията си. По думите й проблемът е, че не е ясно дали тези, които разполагат със софтуер, могат да експортират данни към системата за контрол на недостига на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък.

„Правителството може да помисли за оперативна програма и да подпомогне тези аптеки, които нямат готовност за това. Освен това липсва анализ на системата във всичките й етапи“, каза проф. Татяна Бенишева, председател на Българската асоциация за лекарствена информация. По думите й информационните системи на аптеките, на НЗОК и на Изпълнителната агенция по лекарствата трябва да са синхронизирани, а те не са и съответно има вероятност половината от аптеките да отпаднат от пазара, а останалите да го монополизират.

Според анализатора Юлиян Узунов степента на конфиденциалност в системата за верификация относно вида и броя на продадените лекарства е под въпрос, тъй като реално тази информация ще се предоставя на частна структура, без държавата да има достъп и контрол върху нея.

Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова пое ангажимент да предаде на правителството мненията, изказани по време на форума, и изрази изненада, че едва сега чува от тях притесненията им за системата за верификация, както и за електронната система, с която аптеките и ИАЛ трябва да работят.

През последните три години, с оглед внедряването на е-правителство, в частност е-здравеопазване, Инициативният комитет от магистър-фармацевти (ИКМФ) е изпратил пет становища до всички заинтересовани институции, включително  и ЕК, с цел ясно да се дефинира проблемът у нас относно готовността на аптечната мрежа да отговори на новите изисквания, както и на необходимостта от спешна промяна в информационната инфраструктурата на територията на страната, каза Любенова.

Тя уточни, че магистър-фармацевтите настояват да се удължи срокът за въвеждане на Регламента за верификация на лекарствата съобразно реалните възможности; да се заплати на инвестицията за нова техника на търговските дружества; да не се плащат такси към доставчиците на ИТ-услуги; да се съобрази наредбата с възможностите на бизнеса да изпълнява изискванията за серилизация и верификация на лекарствените продукти.