Решението за ЕМА ще е политическо, а не по реални критерии

На 20 ноември министрите ще гласуват къде да отиде ЕМА. Ние обаче смятаме, че критериите са много общи и оставиха всяка държава, която се кандидатира за седалище на Агенцията, да прави каквото иска. Финансовите изисквания не са сред тях, а техническите изисквания на ЕМА за сградата, която е много сложна и с много специфики, които трябва да бъдат съобразени, също не бяха публикувани предварително, за да улеснят кандидатите. Нещата са завоалирани по този начин, за да може активността на всяка държава да бъде видна и накрая ще има едно политическо решение къде ще бъде новата фармацевтична столица.

Това заяви проф. Татяна Бенишева, председател на Българска асоциация за лекарствена информация (БАЛИ) в презентацията си „Бъдещето на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) след Брекзит“ по време на първата международна конференция по обществено здраве "От европейска към национална здравна политика".

Екипът на проф. Бенишева, който включва още проф. Добриана Сиджимова и доц. Петя Трендафилова от Факултета по обществено здраве към МУ-София, е анализирал всички документи, които са налични в публичното пространство, по кандидатурите за ново седалище на ЕМА.

„Целта ни беше да направим допълнителни индикатори, за да видим дали нещо липсва в документацията, която ЕК е събрала по отношение на кандидатурите на отделните страни-членки. Критериите, по които бяха оценявани отделните кандидати, бяха изключително общи – дали има достъп до агенцията, дали има адекватна логистика, дали има достатъчно международни училища, дали всички социални и медицински условия ще бъдат налични и дали има бизнес възможности в страната. Това са критерии, които нямат специфичности и са изключително общи. Това дава възможност на всяка една страна-членка да представи своята визия“, каза проф. Бенишева.

По думите й там, където се премести Агенцията, ще бъде новата фармацевтична столица на ЕС. „Агенцията е ключова, защото реално тя оценява всички нови лекарства и гарантира качество, ефективност и безопасност на лекарствата на целия Европейски съюз. Тя участва в лабораторната мрежа за лекарства и в нея са включени 50 национални агенции и Европейската комисия. На базата на оценката на ЕМА, ЕК издава едно единно разрешение в ЕС, което означава, че всички ще имат достъп до новите лекарства по едно и също време“, припомни тя.

Проф. Бенишева поясни, че битката не е за 300-те млн. евро, които Агенцията получава годишно от ЕС. „Реално агенцията има индиректно влияние върху 250 млрд. евро капитал, тъй като толкова реално е капиталът в ЕС по отношение на лекарствата. Всички консултантски фирми и голяма част от производството ще бъде пренесено в новата страна, която приюти ЕМА. Или както се казва – ще повлече цели икономически сектори и неминуемо това ще се отрази на жизненото равнище на тази страна“, заяви проф. Бенишева.

В момента ЕМА заема около 20 000 кв. м. площ в сградата, в която се помещава, с помещения, в които заседават седемте комитета и около 36 работни групи. В агенцията има разположена и много сложна апаратура, в която се съхраняват електронните досиета на всички лекарства, защитени от патент, и трябва да се гарантира, че тази информация ще бъде достъпна, както и това процедурите да не прекъсват. „Тези технически изисквания не бяха представени от ЕМА предварително, а постфактум. На базата на тези технически изисквания шест държави са оцени като отговарящи на всички критерии“, допълни презентаторът.

Проф. Бенишева отчете, че от 19-те кандидатури за седалище на ЕМА, България действително е с доста скромен принос с оферта от 4 страници, което показва формален подход към тези пет критерия. Всички останали държави са дали подробна информация по тези критерии, като дори са изработили и уеб сайтове и видеа. Българският клип и уебсайт обаче е бил изработен, след като са били подадени документите и съответно не е публикуван на сайта на ЕК.

„Интересното обаче е, че е в тези оферти, които бяха представени, няма никакви финансови изисквания – къде ще е по-изгодно от гледна точка на издръжката на ЕМА, което според мен е абсолютно тенденциозно. Тъй като финансовите индикатори не са сред изискуемите, си поставихме за цел да видим какво ще струва издръжката на ЕМА в София и в някоя от другите страни. Ако в София годишната издръжка би била около 3,5 млн. евро, около 21 млн. евро ще е в Рим или Париж, около 10 млн. във Франкфурт и Амстердам. Около 3-4 пъти по-скъпа би била издръжката в която и да е друга столица. Тези параметри засега въобще не се коментират от ЕК – икономическите показатели по отношение спестяването на средства. Причината е, че заради Брекзит няма да има постъпления от Великобритания и ще трябва в ЕС да се спестяват пари“, каза тя.

„Реално обаче тези показатели не бяха представени в нашия документ, за да покажем, че икономически нещата са ок. За разлика от нас Румъния си беше направила труда с много сериозен анализ от 150 страници на всички тези икономически данни“, допълни още проф. Бенишева.

Председателят на БАЛИ определи като несериозни и две проучвания на ЕК сред служителите на Агенцията по повод преместването й от Лондон. „Първото, което много тенденциозно посочва, че 90% от служителите ще напуснат, ако ЕМА отиде в Румъния или България, не е направено по валидирана методология. Проучването за техническите изисквания на ЕМА, според което България отговаря само на два показателя, също е направено в самата агенция“, каза тя.

Европейската комисия публикува своята оценка на 19-те предложения, получени от държавите членки, желаещи да осигурят седалище на EMA, на 30 септември. „Тя обаче спазва решението на държавите членки критериите да бъдат непретеглени и по тази причина тя не предоставя класиране или предварителен подбор от никакво естество“, пише в съобщението на ЕК.  

Въз основа на оценката през октомври 2017 г. ще се проведе политическа дискусия на заседанието на Съвета на министрите, а окончателното решение къде да бъде преместена Агенцията ще бъде взето през ноември.