„Университетските болници трябва да са свързани с медицинските университети.” Това заяви зам.-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов на пресконференция, на която бяха представени идеи на академичната общност за развитието на здравеопазването у нас. България има прекалено много университетски болници. Броят им трябва да бъде намален и те да бъдат съсредоточени само в градовете, в които има медицински университети, каза още той. „Не може Токио да има 3 университетски болници, а България – над 23”, посочи от своя страна чл.-кор. Григор Горчев. Той даде пример с университетските болници в Бургас и Русе, в които по думите му няма нито едно хабилитирано лице. „Трябва да има университетски клиники с ръководители хабилитирани лица, които да обучават студентите. Тоест, университетските болници трябва да бъдат там, където има университетски центрове. Там има качество на обучение, там има хабилитирани лица, там има високотехнологична медицина”, изтъкна още той.
Представителите на БАН поискаха още отмяна на действието на Търговския закон върху дейността на държавните болници, както и ревизия на дейността му върху системата. По думите на акад. Дамянов „необходимостта от отмяна на регистрацията на държавните болници по Търговския закон тегне върху цялата система, израждайки хуманната медицина в търговска медицина”.
Студенти
Като особен проблем беше изтъкнато обучението на бъдещите лекари. Според представителите на БАН следдипломното обучение се провежда незадоволително и формално. Затова и учените настояват медицинските специалности да бъдат определени за приоритетни, както и да се увеличи броят на платените студенти.
„Реформата в здравеопазването много прилича на реформата в гробищата – и едното не се приема с възторг, и при едното и другото няма подкрепа отвътре”, коментира от своя страна ректорът на МУ - Пловдив чл.-кор. Стефан Костянев. Той засегна проблема с медицинските университети. „Общоприето е схващането, че те са много богати и че разполагат с огромни финанси. Нещата обаче не стоят така”, категоричен бе той. Затова и според него е абсолютно недопустимо медицинските специалности да бъдат изваждани от приоритетните направления. Чл.-кор. Костянев съобщи, че се подготвя намаление на субсидията на медицинските университети.
„За студент ние получаваме годишно средно 3300 евро. Това е изключително ниска държавна субсидия”, подчерта той и отбеляза, че субсидията на запад е между 30 000 и 32 000 евро. „И това е съвсем естествено, защото медицинското образование е изключително скъпо”, подчерта ректорът на МУ - Пловдив, допълвайки, че технологичният напредък в сферата е изключително бурен. За да вървим напред и да бъдем конкурентоспособни, ние трябва да разполагаме с достатъчно средства, отбеляза той.
Пари и промени
По време на пресконференцията акад. Дамянов коментира и разделянето на здравните пакети. Според него обособяването им в този вид е погрешно, защото болестите се разделят на допълнителни и основни. „Такъв тип формулировка в света аз не съм срещал”, посочи той и даде за пример Испания, където дори здравнонеосигурените лица имат минимален пакет от гарантирани здравни грижи. Според него е необходимо преформулиране на разделянето на пакетите.
Парите в здравната системата у нас се разпределят нерационално, категорични бяха представителите на БАН и дадоха за пример хроничния недостиг на бюджета в НЗОК. „Това също изисква държавническо решение – дали държавата ще даде повече или решението ще бъде изразено в повишаване на здравната вноска, но решение е необходимо”, категоричен бе Дамянов.
Програми
Един от най-видните ни специалисти в областта на имунологията и алергологията академик Богдан Петрунов коментира пък здравната профилактика у нас, като посочи, че проблем за страната ни са незаразните заболявания. Той съобщи, че по две основни групи заболявания – респираторните и офталмологичните все още няма приети национални програми, въпреки че план за такива е изпратен още преди три години на министерство на здравеопазването. Той засегна и темата с ваксините, като подчерта, че абсолютно всички ваксини, които се предлагат в България, отговорят на най-високите изисквания на СЗО
