„1151 българи се нуждаят от трансплантация в момента, от които над 1000 се нуждаят от нов бъбрек. Миналата година 35 души са получили втори шанс за живот чрез присаждане на орган от трупен донор, а 12 – от жив донор. Причината е честият отказ на близките на починалия да дарят неговите органи“, каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на пресконференция по повод старта на кампанията. По думите му ниският брой на донорите у нас не позволява на страната ни да стане пълноправен член на организацията Евротрансплант, което би позволило както да получаваме органи при остра нужда, така и български пациенти да бъдат трансплантирани в други държави, стана ясно още от думите на Ананиев.
„Да увеличим броя на трансплантациите в България е изключително важна мисия, която е крайно време да бъде реализирана в името на всички онези български граждани, за които докато не се появи донор, всяко „днес“ може да бъде последно. Увеличаването броя на донорите в България би било прекрасно да стане лична кауза за всеки един от нас, защото да знаеш, че краят на земния ти път може да бъде ново начало за някой друг, всъщност осмисля живота и му придава ново значение. И донорството постига именно това – възражда живота, спасявайки хиляди нуждаещи се“, посочи здравният министър.
По думите му липсата на органи, не само в България, но и в световен мащаб, е водещ проблем. Броят на отказите, които получават координаторите по донорство по места от близките на пациенти в мозъчна смърт, расте. От националното изследване за информирано съгласие за донорство, проведено от "Алфа рисърч" през октомври, става ясно, че мнозинството българи - 59,9% никога не са срещали информация за донорството на органи. Затова в рамките на тази кампания усилията на МЗ са насочени към предоставянето на максимално ясна и подробна информация какво представлява донорството на органи, кога може да се случи то, при какви условия, каза министър Ананиев.
"Основните направления, за които анкетираните участници в изследването биха искали да получат повече информация са за гаранциите, които биха могли да получат, че в случай на инцидент с човек, желаещ да бъде донор, няма да бъде злоупотребено със съгласието му (75,1%), за гаранциите, че органите ще бъдат използвани за нуждаещи се хора (67,3%), за местата, на които може да се декларира съгласие или несъгласие за донорство. 30% биха искали да научат историите на хора, на които са били трансплантирани органи, а 28% на хора, станали донори", каза социологът Боряна Димитрова от "Алфа рисърч".
Изводите от проучването са, че българските граждани продължават да имат по-ниска от средноевропейската готовност за деклариране на съгласие за донорство – както лично, така и по отношение на починал роднина. Налице е негативен тренд през последните години, като готовността спада от около 40 до 35 на сто, при средно за ЕС 53-55%. Проучването регистрира висока подкрепа за идеята както регистрираните донори, така и техните семейства да се ползват с приоритет при необходимост от трансплантация.
При старта на кампанията в подкрепа на донорството и трансплантацията - Да. За живот от министерството представиха и донорските карти, с която всеки може да изрази съгласието да бъде донор на органи. Картата няма юридическа стойност и последното решение взимат близките, но е информативна за желанието на всеки неин притежател. Към момента са отпечатани 50 000 броя, които ще бъдат разпространявани на всички събития – част от кампанията. В рамките на кампанията донорската карта ще бъде раздавана и във всички 27 областни града на страната от доброволците на Българския червен кръст, които са партньор на МЗ в рамките на кампанията. Картата може да бъде и принтирана от официалния сайт на кампанията: www.zajivot.bg
Кампанията стартира на 5 ноември 2019 г. и ще продължи един месец - до 5 декември тази година.
