Развитието на здравеопазването ни ще се осъществи най-добре в условията на конкуренция

Доц. Иванов, как ще коментирате двете предложения за промяна на здравноосигурителния модел, направени от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев?

Това са двата модела за реформа в здравеопазването, които бяха предоставени на обществеността за обсъждане, за да стане ясно кой от тях ще бъде по-добър за бъдеща реализация. Единият вариант е за надграждане на системата, а другият – за демонополизация на НЗОК. Това са два различни подхода като единият беше застъпен от министъра на здравеопазването, а другият беше представен от министъра на финансите Владислав Горанов. Преди да подходим към тези два модела обаче, трябва да довършим електронното здравеопазването – въвеждането на електронна здравна карта, електронното досие и всичко, което е свързано с прозрачност на разходваните средства в здравеопазването, за да може да се създаде добър контрол. Едва тогава трябва да преминем към избор на модел.

Според мен, моделът, който беше представен за обсъждане – ако тръгнем да се вглеждаме в отделните части на този модел, има доста неща, които все още не са дообмислени, не са огледани отвсякъде. Затова предпочитам да коментирам варианта, предложен от министър Горанов, който и аз предпочитам  за демонополизация на Касата. Бързам да отбележа, че това не може да стане едноактово или както беше направена промяната във втория стълб на социалното осигуряване. От една страна в никакъв случай не бива да бъде създаден трус в системата, а от друга – ако се реши да се премине към създаване на още една, две или повече здравни каси трябва да бъде направено така, че да не останат български граждани без осигуряване. 

През 2012 г. ние променихме законодателството и преминахме от здравно осигуряване към здравно застраховане. Здравното застраховане обаче си поставя съвършено различни задачи и съответно финансови параметри. Надграждането в системата, която ни предлага министър Ананиев, има много неясноти точно в елемента на включването на застрахователите. Първо – ние нямаме актюерска преценка на разходите, второ – нямаме участие на застрахователите в основните пакети. За мен как ще бъде финансирана или дофинансирана една услуга е спорен въпрос, след като клиничните пътеки са една аксиома, която не може да бъде бутана.

Според мен, развитието на здравеопазването ще се осъществи най-добре в условията на конкуренция, а в случая нямаме елемент на конкуренция, тъй като Касата е една. Когато даваме възможност на застрахователите да доплащат, но при неясни параметри, няма как да получим добър резултат. За да се промени това стойността на клиничните пътеки трябва да бъде определена от експерти и в нея да бъдат включени разходите за медицински труд, на консумативите, на разходите за персонал, на отчисленията за амортизации…

Каква според Вас трябва е ролята на съсловните организации при реализирането на който и да било от вариантите на здравноосигурителен модел?

Бих поставил въпросът така – когато един работник подписва своя трудов договор и приема определена заплата, как води диалога със своя работодател? Как той защитава своите професионални качества и покритието на възнаграждението си? В последните години, независимо от участието си при формирането на клиничните пътеки и в рамковия договор, лекарите са оставили винаги недоволни от НРД. Смятам, че вече е дошло времето всички, които знаем какви са ни кривиците и правиците да седнем, да си ги сложим на масата, за да можем действително да имаме едно адекватно здравеопазване, на фона на здравните вноски, които даваме в държавата. Не можем да си затворим очите, че със здравна вноска от 8% искаме да ползваме най-високите достижения на медицината. Затова коренно трябва да бъде променен начинът на мислене и на формулиране на промените в здравеопазването. За мен философията на реформата е пораждането на конкуренция между здравни каси. Това ще породи по-добрата услуга и ще намали от цените й, а същевременно ще доведе до реално остойностяване на медицинския труд.

Демонополизирането на НЗОК ще доведе ли според Вас и до отпадане на лимитите на лечебните заведения?

Точно така. Лимитът е създаден в момента от монополиста НЗОК. Тя казва – по дадена клинична пътека трябва да изработиш 1000. Ако изработиш 1001 можеш да го прехвърлиш за следващия месец, ако обаче направиш 1100 – изработеното остава за сметка на болницата. Няма такъв труд, който ти си го положил, свършил си работата и накрая ти казват – няма да ти го платим. Ето едно противоречие, което с времето все повече се задълбочава.

Какво е решението?

Решението е в конкуренцията. Конкуренцията между лечебните заведения няма как да сложи таван. Когато една болница работи по-добре, има по-добри специалисти и по-добра апаратура, ще привлича и много повече специалисти, в сравнение с лечебно заведение, в което липсват специалисти и апаратура. Това е естествения подбор. Никой не е казал, че една болница може да сключи договор само с една каса. Болницата Х може да сключи договор с каса А, каса В и каса С. Това би могло да се случи, ако касите са нон-профит организации. Здравните каси могат да предлагат различни видове пакети. Ако това обаче не е възможно, ще отидем на вариант застраховане, защото застрахователя плаща след събитието. Тогава обаче отпада профилактиката като част от здравните услуги.

Солидарният здравноосигурителен модел обаче трябва да бъде запазен, тъй като нашето общество не е достигнало до това икономическо ниво, в което да може всеки, който си влага парите, да ги ползва само за себе си.

Когато се прави промяна или реформа трябва да гледаме 25 години напред. Сега трябва да заложим генома на това, което след 25 години ще даде резултат и хората ще са доволни.