Развивам се в област, която обичам, което ме стимулира още повече да градя

Д-р Гергана Ленгерова е родена в Пловдив и завършва медицина през 2016 г. в Медицинския университет в града. Успехът й е отличен, а желанието да продължи своята дейност в университета не стихва и през февруари 2017 г. е назначена за асистент по микробиология в катедрата към МУ. Д-р Ленгерова винаги е харесвала тази наука, а възможността, която й се отдава в този момент, я кара още повече да заобича микробиологията. За период от една година тя успява да грабне сърцата на всичките си студенти от всички специалности (медицина, дентална медицина, фармация, медицински сестри) и да предаде своите знания на студентите по атрактивен и запомнящ се начин. Успехът на студентите й е значително голям, а през тази година тя започна и преподаване на чуждестранни студенти. Амбициите на д-р Ленгерова растат, а скоро ще й предстои защитаване на научна дисертация.

Д-р Ленгерова, какво Ви накара да запишете медицина? Кой Ви е давал най-голям стимул, докато сте следвали и какво най-много Ви допада в медицината?

От много малка разбрах, че медицината е моето призвание. Още от както бях дете си играех на „доктор“ и си представях, че нося бяла манта. Семейството и близките ми са били най-голямата ми подкрепа, преди и по време на следването ми, а дори и след това. Допълнителната мотивация, която са ми давали, ми помогна да сбъдна своята  детска мечта.

Оттук насетне мога да потвърдя, че медицината е необятна и всички области са интересни, винаги можеш да прочетеш и научиш нещо ново, а и да доразвиеш себе си. Възможността да контактувам и помагам на хората и това, че всеки ден мога да се запознавам и сблъсквам с новости, ме кара да се чувствам още по-удовлетворена, че съм част от тази сфера.

Как решихте да станете асистент по Микробиология? С какво тази наука успя да Ви завладее?

Още от малка съм израснала с Микробиологията, баща ми е микробиолог, и винаги ми е било интересно да изучавам причинители на инфекциозните болести, като се започне със симптомите , клиничната картина, идентификацията микроорганизма и определянето на последващото лечение. След като се дипломирах  преди 2 години,  се явих на конкурсен изпит и започнах работа като асистент в Катедра Микробиология и Имунология. Една невероятна възможност за научна кариера и  специализация, която ми беше дадена, а също така и възможност да общувам с млади хора бъдещи  лекари, фармацевти, дентални медици и т.н.  Харесва ми да преподавам, мисля че поднасям интересно материала и се надявам да бъда полезна на студентите и да ги науча, че Микробиологията е важна и им помага в поставянето на диагнозата.

Как се насочва един медик към избора на специализация? Какво стои в основата на избора - интересът към специалността, възможността за по-добра реализация в съответната област, влиянието на близки или просто свободните места? Кое изигра ключова роля при Вашия избор?

Когато дойде моментът за избор на специализация, всеки един от нас изпитва трудности и се колебае между няколко варианта или пък не знае какво да прави. В случая въпросът крие своите отговори, затова мога да кажа, че всичко е комплексно и всяка една от 4-те точки, играе важна роля в избора на всеки един. При моя случай беше точно така - комплексно избрах специалността си и се радвам, че освен мястото, което имаше, моето семейство ме подкрепяше в избора ми, срещнах разбиране от страна на Ръководителя на катедрата и колектива й. Затова сега мога да се занимавам и развивам в област, която обичам, което пък от своя страна ме стимулира още повече да градя в това, което правя.

Имало ли е момент, в който медицината Ви се е струвал много по-трудна, отколкото сте си я представяли?

Никога медицината за мен не е представлявала трудност, колкото и нескромно да звучи.  Разбира се, всички, докато сме студенти, имаме пикови години и такива, които са ни били по-слаби, но дори и през ум не ми е минавало да се занимавам с нещо различно от медицина.

Като млад преподавател, каква е Вашата методика на преподаване? Как студентите успяват да бъдат по-фокусирани на упражнения?

Методиката се гради с опита. Имам още много да уча, за да дам правилния отговор на въпроса. От малкият опит, който имам, се научих, че всеки студент, всяка група е различна и няма конкретен шаблон за преподаване. Трябва да се предразполагат по различен начин, да им се представя материала интересно, за да го запомнят и след това да им бъде полезно в практиката. Между сериозните разговори по темите  е добре да има и шеговити вметвания, които да разчупят обстановката и да грабнат вниманието на студента, ако то не е концентрирано върху материала. Аз до преди няколко години бях студентка, поради това студентите ме смятат за по-близка до тях и може би поради тази причина възприемат материала по-лесно и са фокусирани в упражнението.

Труден ли е животът на един доктор? Какви са предимствата и възможностите, които Катедрата по микробиология и имунология към МУ - Пловдив предоставят?

Никога животът на един лекар не е лесен, отговорността е огромна, а работата много и трудна. Възможностите, които Катедрата по микробиология предоставят на първо място е  един страхотен колектив от млади хора, с които сме и добри приятели, освен колеги, което предразполага към атмосфера за по-приятна работа. Катедрата и МУ – Пловдив ни дават възможности за научна кариера и подкрепят младите учени чрез проекти, възможности за посещаване на научни форуми, обмени по програма Еразъм + и други.  В катедрата и лабораторията например работим с едни от най-новите апарати, с които работят лаборатории в Германия, Англия и САЩ и редица други предимства.

Безспорен факт е, че ваксините са жизнено необходими за протичането на здрав и спокоен живот. Като лекар бихте ли ни изразили компетентното си мнение относно ваксините и какво бихте посъветвали родителите, които отричат ползите от тях?

Категорично мога да заявя, че съм За прилагането на ваксини. Ваксините са средство за предпазване от сериозни заболявания, които могат да доведат до тежки последици и дори до фатален край. Благодарение на ваксините днес светът е далеч от епидемиите, които в миналото са отнемали милиони човешки животи. Преди да се въведе задължителната ваксинация срещу вариола например, през XX в. милиони хора по света са умирали от това  заболяването. Днес благодарение на задължителната ваксина, вариолата е изкоренена и от 40 години няма нито един известен случай в света.   Ако не беше ваксината против полиомиелит (детски паралич), днес щеше да има хиляди деца с парализа. Подобни са случаите с дифтерия, чума, антракс и редица други инфекциозни заболявания.

Много е тъжно, че все повече родителите отказват да имунизират децата си и се създават антивакс движдения. Тази година има доказани доста случаи на коклюш (магарешка кашлица) в страната, въпреки че ваксината с/у заболяването е включена в Имунизационния календар на България. Абсурдно е хора, които не разбират, да съветват и влияят на други, говорейки против имунизациите, затова качественото информиране е най-важно за родителите, а информация може да им даде само компетентно лице. Ваксините могат да предизвикат някои странични реакции, но те не са фатални и бързо отшумяват, а имунитетът, който се създава след това е много ценен - от една страна ни предпазва от заболяването, от друга - масово приложена ваксината, осигурява колективен имунитет, който предпазва новородените и децата с имунни дефицити, а също така спира възможността на патогена да се възпроизвежда и да причинява заболяване.

Затова искрено се надявам всички хора, отричащи ползите от ваксините да се замислят не само за себе си, а и за всички останали.

Кога е необходима употребата на антибиотици? Истина ли е, че се изписват много често за неподходящи заболявания и как можем да предотвратим развитието на бактериална резистентност?

Най-правилния подход за възпрепятстване за развитието на бактериална резистентност е чрез въвеждането на антибиотична политика (болнична и държавна). Антибиотиците трябва да се изписват само при установяване на бактериален причинител.

Често се случва хората да използват антибактериални средства  срещу вирусни инфекции, а това от своя страна е една от причините за развитие на резистентност. Важно е да се знае, че антибиотиците не са ефективни срещу вирусни и гъбични инфекции  и не бива да се приемат в тези случаи.

Истина ли е, че през последните години резистентността към антибиотици се е покачила драстично? В Катедрата правят ли се проучвания кои бактерии и към кои групи антибиотици са придобили резистентност? Има ли статистика, която да установи, коя група антибактериални средства са най-податливи към развитие на толеранс от страна на бактериите?

За съжаление е истина - резистентността се покачва с всяка година, а неразумната употреба на антибиотици води до възникване на нови гени за резистентност в бактериите.

Проучвания за резистентността на бактериите, разбира се, се правят, дори има не една написана дисертация по тази тема. Също така на всеки 3 месеца и година ние правим отчети относно резистентността на бактериите, изолирани в различните клиники, а Националният  център по заразни и паразитни болести изготвя такива за страната. Участваме в  национални и международни контроли и проучвания.

Относно статистика - няма установени данни кои антибиотици са най-податливи, относително е. Всяка бактерия може да бъде резистентна, към различни групи антибиотици, в зависимост от гените които притежава.

Може би най- голяма резистентност е развита към β-лактамните АБ (пеницилини, цефалоспорини), като най-рано открити и най-често използвани, макар че Treponema pallidum (причинителят на сифилис) все още е най-чувствителен към пеницилин, така че въпросът не може да бъде с еднозначен отговор.

Какви изследвания могат да се правят при вас? С каква апаратура разполага катедрата по микробиология?

При нас се правят микробиологични, вирусологични и имунологични изследвания. Мога смело да твърдя, че сме една от най- добре оборудваните лаборатории в страната. Катедрата и Лабораторията разполагат с възможно най-съвременната апаратура за бърза и точна микробиологична диагностика, като например мултиплексен PCR, за изследване на патогени от Дихателна система, Храносмилателна система, Нервна система и кръв и едновременното доказване на вируси, бактерии, гъбички и паразити в рамките на 70 мин.

Кои други специалности, освен микробиологията, Ви допадат?

Винаги съм харесвала Вътрешните болести, най-вече Пулмология и Хематология.

Какви са Вашите амбиции за бъдещето? По какъв начин искате кариерата Ви да продължи да се развива?

Бъдещето е много относителна величина, на този етап искам да напиша докторантурата си и да получа специалност. Да се усъвършенствам и да науча нови неща, както в Микробиологията, така и извън нея, за по нататък – в следващото интервю.

Къде и как обичате да разпускате в свободното си време? Какви са Вашите хобита?

Обичам да пътувам, да танцувам и да излизам с приятели. Любимата ми дестинация е Италия. Разпускам на различни места, в зависимост от настроението, момента и компанията.