Работодателите наддават със заплати за нашите кадри

Проф. Петков, какви кадри се обучават в Медицински колеж "Йорданка Филаретова"?

Медицински колеж "Йорданка Филаретова" е най-старото и най-многопрофилно медицинско учебно заведение в България. В него до степен професионален бакалавър се обучават специалисти, които са изключително нужни за здравната ни система - медицински лаборанти, рентгенови лаборанти,  зъботехници, рехабилитатори, помощник-фармацевти, инспектори по обществено здраве, масажисти с увредено зрение, специалисти по медицинска козметика и медико-социални грижи. Първите шест от тях са регулирани специалности, тоест държавата ги гледа „под лупа“, защото са от особено значение за здравето на нацията.

Има ли интерес от страна на работодателите към подобен тип кадри и каква е тяхната реализация?

Това са специалности, които се търсят изключително много. Ще илюстрирам тази тенденция с един пример – преди няколко години по време на държавния изпит на медицинските лаборанти, дойдоха петима различни работодатели, които буквално „наддаваха“ със заплати, за да привлекат студентите ни. В момента в България и най-вече в София има такъв остър глад за медицински лаборанти, вследствие на който съм сигурен, че ако днес всичките три курса студенти завършат, най-късно утре ще са си намерили работа. Непрекъснато идват хора, които искат нашите кадри. Преди няколко седмици дойде директорът на една видна софийска поликлиника и каза: „Нямаме нито един лаборант, за да можем да открием клинична лаборатория. Дайте ни“. Ситуацията при нашите студенти обаче е следната – в последния семестър те отиват на практика и буквално веднага работодателите ги „грабват“, още в деня на държавния им изпит. Всички специалности са изключително търсени. Недостигът е изключително остър, което най-малкото е гаранция за тяхната реализация.

Какъв е ежегодният прием на студенти в колежа?

Общо приемаме между 270 – 300 студенти. Колежът е с тригодишно обучение и на практика в него в момента се учат близо 1000 души. Всяка година има вариации в броя спрямо остатъчния ни капацитет и това, което отпуска Министерството на образованието, но всички места се запълват, защото системата има остра нужда от подобни кадри. В България има и други медицински колежи, но нашият е единственият с такова разнообразие от специалности. Тригодишното обучение е компресирано с цел да създаде един наистина подготвен кадър за кратък срок от време, което е и много полезно за самите хора, защото на практика от момента на приема до излизането от колежа и намирането на професионална реализация, минават по-малко от три години. Впоследствие системата позволява и допълнителна квалификация – от миналата година например Факултетът по обществено здраве има магистратури, които са насочени към нашите студенти.

Разкажете малко  повече и за специалността, ориентирана към масажисти с увредено зрение.

Когато човек е с увредено зрение, другите му сетива се изострят и той може да усети много по-добре проблемите и болежките на хората. Тази специалност е единствената у нас, а доколкото ми е известно и на Балканите, която е насочена към хора с увреждания на зрението. За да се кандидатства за нея, кандидат-студентът трябва да има ТЕЛК с минимум 70% нарушена трудоспособност и нарушение на зрението. Като цяло ние сме много социално ориентиран и колеж, и университет. На базата на това до преди години решавахме колко бройки ще отпуснем въз основа на това колко хора кандидатстват. Но от 7-8 години Министерство на образованието спуска бройките по специалности, което означава, че ние не можем да правим рокади. Първият път, когато това се случи, на мен ми беше много болно, защото за специалността за масажисти с увредено зрение кандидатстваха 12 души, а ни отпуснаха 5 места. В резултат не всички хора, които искаха да учат, получиха възможност. С промените проблемът стана двустранен, защото ако имаме пет бройки, а се запишат четирима души, държавата ни глобява за това, че не сме запълнили капацитета. Ние не можем да рискуваме да понесем глоби и затова бройката е ниска.
Другият  проблем е в чисто работната сфера – когато хората видят, че човек е с увреждане на очите, смятат, че той няма да е добър масажист. Аз обаче мога да ви изброя редица болници, в които тези кадри са едни от най-добрите именно заради засиления им усет.

Какви са приемните изпити за кандидатстване във вашия колеж?

Ние сме разработили доста интересен метод за приемане на студенти. Имаме две балообразуващи оценки от дипломата или от матурата, ако има такава – биология и български език. След това се провежда мотивационно интервю с писмена част, което осигурява контакт на изпитващите с кандидата, при който те могат да се запознаят и неговата мотивация за оказване на здравни грижи, преценяват се и много други фактори. При зъботехниците има допълнителен изпит по моделиране. Кандидатите за всички специалности са много, дори в последните години, когато като цяло броят на кандидат-студентите е малък - това е поколението, родено по време на Жан-Виденовата зима, когато знаете, че раждаемостта у нас рязко спадна. И въпреки това, миналата година за едно място в колежа се състезаваха трима души, а за помощник-фармацевти – шест.

Валиден ли и за вашия колеж проблемът  с ориентирането на кадрите в чужбина?

Заминаващите в чужбина от нашите специалности не са толкова много. За последната година и половина знам за 5-6 случая на зъботехници, заминали за Англия и Германия. Повечето от нашите студенти остават тук. Не трябва да подценяваме и тенденцията, свързана със застаряването на населението у нас, тоест нацията става все по-стара и с хронични болежки. За да могат тези хора да са по-дълго активни и да се върнат към пълноценен начин на живот, най-добре подготвените кадри са нашите. Това ги прави и изключително желани и търсени в сферата на здравеопазването. Проблемът с „изтичането“ на кадрите обаче е повсеместен и е необходима сериозна държавна политика, за да се спре тази тенденция. Българската държава инвестира в пъти по-малко средства за обучението на наши кадри в сравнение с, например, в Германия, които би дала буквално милиони, но в крайна сметка обира специалистите ни. Ще дам пример с медицинските сестри – Англия е буквално „сюнгер“ за тях.

Достатъчно ли е заплащането на специалистите, които излизат от вашия колеж и остават в България?

Проблемът със заплащането е валиден за всички специалности в сферата на здравеопазването у нас. Според мен обаче след тригодишното си обучение в колежа нашите кадри получават едно достойно заплащане. Рехабилитаторите например имат възможност да работят много и на частно, помощник-фармацевтите са изключително търсени в аптеките.

След като търсенето е толкова голямо, планирате ли разширяване на базата на колежа?

В момента се опитваме да организираме строежа на пететажна сграда в двора на колежа. Плановете са в нея да има много модерни лекционни зали, лаборатории  и т.н., за да можем да увеличим капацитета с цел да отговаряме на нуждите на пазара за нашите кадри.

Днес Медицинския колеж - София, като едно от основните звена на Медицински университет, отбелязва 100-годишнината на най-старото училище за висше медицинско образование в България. Как ще посрещнете празника?

Мотото на празника тази година е „100 години медицински университет, 100 години медицинско образование в България“. На базата на това ние сме първите, които ще имаме честта да открием тържествата. Предвидили сме редица инициативи, сред които и конкурс „Мис и Мистър Медицински колеж – 2017“. Като цяло държим да мотивираме нашите студенти да правят наука, да се развиват колкото може повече, но и да направим обучението им малко по-интересно, да научат нови неща и като цяло да развия кръгозора си. В тази връзка организираме и много извънаудиторни мероприятия, главно ориентирани към спортни дейности. Лично моите занимания в тази насока са много – кану-каяк, ветроходство, сърф, а за състезанията по строене на иглу – всяка година имаме представители на студентите, които се включват в него. Дотук нашият отбор има няколко първи места.