Първи сме в ЕС по загубени години живот в добро здраве заради мръсен въздух

България е на първо място в Европейския съюз по загубени години живот в добро здраве поради замърсяването на въздуха. Това сочат констатациите от доклад на Европейската сметна палата, публикуван във вторник. Близо 2.5 години живот в добро здраве губят българските граждани, докато средното за евросъюза загубата е около 0.7 години. След нас са Чехия и Латвия, а държавите, които почти нямат проблеми със замърсения въздух, са скандинавските Швеция и Финландия.

Съгласно доклада действията на ЕС за опазване на човешкото здраве от замърсяването на въздуха не са постигнали очакваното въздействие. Всяка година в ЕС това замърсяване води до около 400 000 случая на преждевременна смърт и е причина за външни разходи, свързани със здравето, в размер на стотици милиарди евро. Одиторите посочват, че тази значителна икономическа и човешка  цена обаче все още не е отразена в подходящи действия на територията на ЕС. Те предупреждават също, че праховите частици, азотният диоксид и тропосферният озон са замърсителите на въздуха, които причиняват повечето от преждевременните смъртни случаи, а жителите на градските райони са изложени на особено голям риск.

Според СЗО сърдечните болести и инсултите причиняват 80% от случаите на преждевременна смърт, дължащи се на замърсяването на въздуха. Следващите най-значими причини са белодробните заболявания, в т.ч. рак и други заболявания.

В критиките на доклада се посочва, че има случаи, в които държави членки не са разпределили целевото финансиране приоритетно за проекти, насочени към основните източници и замърсители и дават за пример София, където няма проекти, насочени към намаляване на емисиите от битово отопление.

Друг проблем, посочен от одиторите за страната ни, е, че планът за качество на въздуха на София не съдържа никакви мерки за намаляване на емисиите от домакинства, които са значителен източник на замърсяване с фини прахови частици. 

В заключение Европейската сметна палата формулира редица препоръки, сред които са по-ефективни действия от страна на Европейската комисия, актуализация на директивата за качеството на атмосферния въздух, определяне на приоритетно значение и интегриране на въпроса за качеството на въздуха в политиките на ЕС, както и подобряване на осведомеността и предоставяне на информация на обществеността.