Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите

Повсеместно прекрояване на здравната система планират управляващите. В огромната си част промените трябва да влязат в сила от началото на следващата година, като всички те се правят по познатия от последните години начин – с изменения в множество закони през Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г.

Промени са заложени във всички основни закони в здравеопазването: Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Закона за здравното осигуряване, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Промени се предвиждат също така в законите за съсловните организации на лекарите, зъболекарите и медицинските сестри, както и в законите за трансплантациите, за обществените поръчки, за приватизацията.

С измененията се променя начинът на издаване на лицензи за дейност на болниците, контролът, финансирането, определянето им за университетски; променят се преговорите по Националния рамков договор, както и лекарствената политика; закриват се комисии, фондове и агенции към МЗ, като на тяхно място се създава нова мегакомисия с огромни правомощия.

Въпросната комисия ще се нарича

Комисия за регулиране и контрол на медицинските дейности

и ще функционира към министъра на здравеопазването. Тя ще бъде второстепенен разпоредител с бюджет и ще се финансира от бюджета на МЗ. Съставът й ще е само от шестима души – двама лекари, двама юристи и двама икономисти, всички със стаж по специалността не по-малко от 5 години, които ще се избират и освобождават с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

В ръцете на тези шестима души ще бъде съсредоточено на практика почти всичко, свързано със здравния сектор, става ясно от предвижданите промени. Комисията ще (отказва да) регистрира и ще заличава регистрацията на всички видове лечебни заведения в страната; ще поеме функциите на Изпълнителната агенция по трансплантация; ще утвърждава по предложение на съсловните организации правила за добра медицинска практика и правила за добра медицинска практика по здравни грижи, като осъществява контрол по спазването им съвместно със съсловните организации.

Комисията също така ще контролира всичко това, като проверява съответствието на структурата, управлението, дейността и организацията на медицинското обслужване в лечебните заведения с изискванията на закона. Освен това тя ще проверява спазването на правата на пациентите в лечебните заведения и спазването на утвърдените медицински стандарти в лечебните заведения. Комисията ще контролира и качеството на медицинското обслужване в съответствие с утвърдените медицински стандарти, а също така ще проверява и спазването на утвърдените стандарти за финансова дейност от лечебните заведения. Тя ще реагира и на сигнали, свързани с медицинското обслужване и такива за корупция, ще предлага наказания и ще прилага „принудителни административни мерки“.

Правомощия новата комисия ще има и по отношение на контрола по спазването на утвърдените фармако-терапевтични ръководства и извършването на оценка на ефективността на терапията и т.н.

С промените се закриват редица структури към МЗ – Изпълнителната агенция „Медицински одит“, Изпълнителната агенция по трансплантация и Център „Фонд за лечение на деца“, а вероятно и Комисията за лечение в чужбина и Центърът за асистирана репродукция, като функциите на повечето от тях се поемат от мегакомисията, а тези на ЦФЛД и Комисията за лечение в чужбина – от НЗОК.  

Сериозни промени се предвиждат по отношение на болниците. След измененията

нови болници ще се създават само след предварително съгласие на Министерския съвет

То ще се дава след оценка на потребностите на населението от медицинска помощ въз основа на Националната здравна карта. За целта ще е необходимо да бъдат представени информация за инвестиционните намерения, декларация за произход на средствата за реализирането им, информация за вида, структурата и предвиждания брой легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност на съответните структури, както и становище от съответната районна колегия на Българския лекарски съюз или на Българския зъболекарски съюз на територията на областта, в която се създава лечебното заведение.

Разрешение или отказ за новото лечебно заведение пък МС ще издава в двумесечен срок, предвиждат промените.

С измененията държавата планира и

сериозна намеса в дейността на частните болници,

като финансовата им дейност ще подлежи на контрол от новата мегакомисия. В промените се указва, че всички лечебни заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на НЗОК или от държавния бюджет, следва да прилагат утвърдения от министъра финансов стандарт за болниците. Досега такова задължение имаха само държавните и общинските болници, но с този текст то се вменява и на частните, тъй като основното им финансиране е по линия на Здравната каса.

В случай на нарушение на финансовия стандарт всяка болница ще бъде глобена с от 500 до 1000 лв., а ако нарушението се повтори, мегакомисията има право да отнеме лиценза за дейност на болницата.

В допълнение, частните болници отново се вменява задължението да извършват обществени поръчки. С промени в Закона за обществените поръчки те се определят като публични възложители и публичноправни организации по смисъла на ЗОП.

Друга от промените, свързани с болниците, засяга заплащането за дейността им и най-вероятно ще удари основно по-малките общински лечебни заведения. С нея се отбеляза, че дадена дейност на болницата няма да бъде заплатена, ако е извършена от лекар, който не е на основен трудов договор. Изключение се прави за специалностите вирусология, клинична микробиология, клинична паразитология, клинична патология и нуклеарна медицина.

Към задълженията на болниците се включва и издаването на документ за всяка заплатена от пациент сума във връзка с обслужването му.

Други от промените оставят впечатлението, че частните болници вече няма да се ползват със статут на университетски. Според измененията Министерският съвет ще предоставя на висшите училища правата на едноличен собственик на капитала на държавни болници, които имат договор за обучение със съответното висше училище, а статут на университетски ще се дава само на болници, които са собственост на университет.

Сключването на Национален рамков договор

също да се промени, предвиждат управляващите. Според промените, Касата и Лекарския съюз (съответно Зъболекарския съюз) ще договарят ежегодно единствено цени, обеми, методики за остойностяване и закупуване на медицинска помощ и санкции. Промените в НРД пък ще се извършват с анекси, вместо ежегодно да се подписват нови рамкови договори, като първият анекс трябва да се сключи до 31 януари 2019 г. Ако анексите не бъдат подписани в срок, остават да действат условията на предходните НРД, предвиждат още промените. Ако пък при такава ситуация се налага промяна в НРД заради законови изменения, то промените ще се определят с решение на Надзорния съвет на НЗОК.

Една от основните промени при лекарствата засяга лансирания от управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев

принцип „ефективност – ефикасност“

Според нея при предписване на лекарства лекарите и зъболекарите трябва да изпишат медикамента или терапевтичния курс с най-голяма разходна ефективност, която според предложеното определение е „най-доброто съотношение между постигане на терапевтичен резултат от прилагане на лекарствен продукт/лекарствена терапия и разходване на средства от бюджета на НЗОК за същия продукт/терапия, при съпоставянето му с друг/и лекарствен/и продукт/и или лекарствени терапии, представляващи терапевтични алтернативи и заплащани напълно или частично от НЗОК“.

С друга от промените, засягаща лекарствата, някои онкомедикаменти за лечение в болничната помощ ще влязат в цената на съответната клинична пътека, а няма да се плащат отделно, както е в момента.

Залагат се и още промени при плащането на лекарства от страна на НЗОК. Така например, Касата ще може да договори заплащане след отчитане на резултата от дадена терапия за медикаменти, за които е определено проследяване ефекта от терапията, а лекарства, за които в нормативите е определено договаряне на отстъпки, които обаче не са договорени, няма да се плащат.  

Променят се и някои срокове, в които даден медикамент може да влезе в Позитивния списък. Така при подадено заявление за включване на нов оригинален медикамент Съветът по цени и реимбурсиране ще произнася в шестмесечен срок. Досегашният срок за това бе тримесечен.

Всички тези промени към момента са на ниво проект. Предстои обсъждането им в Надзорния съвет на НЗОК, а впоследствие – и в парламента. Какво от тях ще бъде прието и какво ще отпадне, предстои да видим.