Лечение за психичноболните у нас има, но не в обхвата, в който е редно да бъде. Това заяви пред Нова телевизия психиатърката от Центъра за психично здраве (ЦПЗ) – София д-р Мария Николова във връзка със случая от вчера, при който психичноболна жена наръга с нож няколко души на улицата. Тя отбеляза, че проблем с достъпа до медикаменти няма, но при психичноболните пациенти механичното пиене на лекарства не е достатъчно. „При тях е нужна подкрепа, нужно е обучение как да се справят с болестта, как да я разпознават, за да сигнализират близките си, да бъдат заведени на психиатър. Да се разбере какво се случва с този човек и от какъв вид подкрепа има нужда. За това обаче са нужни хора, а броят на специалистите, независимо дали това са лекари, психолози, медицински сестри, в психиатрията е на санитарния минимум поради много причини и основната е финансова. Малко са, нужно е непрекъснато обучение за тези кадри и една от мотивациите естествено е финансовият стимул“, коментира тя.
Д-р Николова заяви, че има нужда от повече места за настаняване в лечебните заведения както и от дневни центрове. „65 лв. са парите за всичко – за хотелската част, за храна, за ремонт на базата, за всички изследвания, които се налагат за пациента, често се налагат и компютър-томографски изследвания, които са по-скъпи“, посочи тя. В същото време за пациентите с психични заболявания е нужен по-дълъг престой от обичайния по клинични пътеки, около 40-50 дена. Всичко това изисква средства, с каквито в момента системата не разполага, подчерта психиатърката.
Леглата в болниците и центровете за психично здраве са на санитарния минимум, като най-тежко е положението в София, тъй като в столицата е събрана 1/5 или 1/4 от населението на България, коментира и управителят на ЦПЗ – София д-р Емил Грашнов.
Той обаче бе категоричен, че въвеждането на клинични пътеки в психиатрията не е изход от проблема. „Въпросът е просто на адекватно финансиране. Има хроничен недостиг на финансиране, какво ще променят пътеките? Въвеждането им започва с харчене на пари – поне двама регистратори поне на лечебно заведение, защото има Кодекс на труда и те трябва да ползват отпуски, ако се разболеят и т.н., закупуване и поддържане на софтуер. Клиничните пътеки категорично няма да сработят при нас“, заяви той.
На друго мнение обаче е директорката на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова. „Бяха разработени две клинични пътеки, предоставени на БЛС, но за съжаление, нашата професионална организация спря този процес. Аргументът е, че клиничните пътеки са убили медицината в здравеопазването, но аз питам – като ние сме в неубитата част 25 години, защо сме на тоя хал и толкова мизерни?“, коментира тя пред БНТ.
Според нея проблемът не е в липсата на пари, а в липсата на воля за промяна на системата. „Трябва да има система за извънболнична грижа за психичноболните. Места за лечение има. Проблемът е, че пациент с психоза, след като тя бъде овладяна, той излиза навън и е оставен на себе си и близките си. И тъй като това са заболявания, които протичат през целия живот, тези близки се изтощават психически да гледат психичноболния. Това са единствените болести, при които няма съзнание за болест и критичност. Затова се спират лекарствата, затова е нужна тази подкрепяща и контролираща психичноболния човек система, за да не се стига дотам след няколко месеца да си спре лекарствата и да стане инцидент. Няма я тази система и това е много голям проблем“, категорична бе д-р Гълъбова.
Тя отбеляза и проблема с липсата на кадри, като заяви, че недостигът на психиатри е огромен и желаещи за тази професия няма.
