„Психиатрията у нас не се реформира, няма желание за реформи нито от страна на политици, нито от страна на повечето психиатри“. Това каза пред БНТ проф. Христо Хинков, психиатър и бивш министър на здравеопазването, в коментар по повод протеста на работещите в държавните психиатрични болници и проблемите в тази сфера, които станаха обект на обществена дискусия през последните дни.
„Причината да се стигне дотук е дългото неглижиране към психиатричния сектор. Душата на българина е на последно място, а от душата идват всички болести и психиатрията е първата клинична проява на това, което се случва в душата“, коментира психиатърът.
По думите му, проблемът е не само философски и културен, но и организационен, а без сериозна реформа нещата ще отиват на все по-зле.
Проф. Хинков постави темата за кризата в психиатричната помощ в контекста на разходите, които се предвиждат в бюджета на страната за здравеопазване и начина, по който те се разпределят между отделните сегменти.
Той бе категоричен, че се задълбочава тенденцията огромната част от средствата да бъдат насочени към лекарства и болнична помощ, за сметка на извънболничната помощ основно и на превенцията, доколкото тя съществува.
„Над 75% от средствата са насочени към болнична помощ и към лекарства“, обобщи бившият здравен министър и допълни: „В извънболничната помощ лечението на пациентите с психични разстройства е с най-добрите и най-скъпите медикаменти, които са заплащат от Здравната каса. Ако обаче един пациент постъпи в психиатрична болница, той се лекува с най-евтините медикаменти, защото психиатричните болниците нямат договор с Касата и използват само най-евтините лекарства, което е най-изгодно за тях. Също така, ако се замислим защо няма частни психиатрични болници, отговорът е – защото няма кой да инвестира, а инвеститори няма, защото нямат полза от това – няма кой да им плаща“.
Проф. Петър Маринов, който също участва в разговора като председател на Националната асоциация на експертите по психично здраве, подчерта, че е необходимо остойностяване на медицинските дейности, за да се разбере какво точно се финансира и какви са реалните нужди на сектора.
„Някаква реформа поне като начало трябва да започнем от остойностяване“, изрази мнение той. Специалистът посочи, че има три модела на финансиране на психиатричната помощ и нито един от тях не е съвършен – това се отнася и за финансирането на преминал болен в Центровете за психично здраве, и за финансирането на принципа на историческия бюджет в психиатричните стационари, и за финансирането от НЗОК на кабинетите за извънболничната психиатрична помощ, които имат договори с фонда. В допълнение той посочи, че има и един четвърти модел – на кешово заплащане от самия пациент.
И двама психиатри бяха категорични, че 5% увеличение на заплатите в психиатричните болници е нищожно малко, а целият протест и това, което ще последва от него, е „нещо като гасене на пожар“.
Необходима е нова форма на управление на системата, не успяхме да въведем фигурата на водещия случай – case manager, която е един успешен модел за лечение и наблюдение на хора с психична болест, а това беше важно – така двамата психиатри обобщиха настоящата ситуация и перспективите за излизане от кризата.
За Бога, подарете му на Пепи една риза:)