Обикновено през ноември се доказват първите циркулиращи грипни вируси, а през декември започва епидемичното разпространение на грипа, а пикът е в края на януари и началото на февруари. Разбира се, тези неща не са предсказуеми до ден и час. Това каза пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
Той добави, че в момента се засича грип А-Н1, по-малко се среща А-Н3, а от вирусите от групата Б се засича линията „Виктория“. „Няма особени разлики в клиничното протичане, но хубавото е, че възрастните хора са били в контакт с точно този подвариант на грип А, който в момента засичаме, и фактически разчитаме отново на колективния имунитет. Също така разчитаме на това, че доста хора се ваксинираха“, каза проф. Кантарджиев.
По думите му е голям успех, че от 2% имунизационно покритие през 2018-2019 г. сега 7-8% от населението и 25% от хората над 65-годишна възраст са ваксинирани срещу сезонния грип. Според проф. Кантарджиев това се дължи на „узряване на обществото“.
Той подчерта, че скарлатината е намаляла, а случаите на коклюш вече са много малко. „Ранното даване на антибиотик и профилактичното даване на антибиотик спря развитието на коклюш. Личните лекари много добре се справиха и коклюшът вече не е заплаха за здравето на децата“, каза проф. Кантарджиев.
Той беше категоричен, че широкоспектърните антибиотици унищожават цялата чревна флора и се селектират резистентни към тях щамове. „Това не бива да се допуска масово. Трябва да се приложи т.нар. деескалираща терапия и преди да се даде антибиотик, се прави антибиограма. Когато се уточни типа бактерия, трябва да се смени широкоспектърния антибиотик с конкретен“, обясни проф. Кантарджиев.
