„Хората с диабет прогресивно се увеличават. 45% на сто от хората не знаят, че имат диабет, сочи още статистиката. Затова наричаме диабета "тихият убиец", защото няма симптоми с години, но усложненията от него са сериозни. Очаква се след 20 години един на 8 възрастни да бъде със захарен диабет, което е сериозен проблем. Захарният диабет подлежи на контрол, а последните десетилетия има сериозни постижения и като възможности за лечение, и за контрол, затова не би трябвало поставянето на тази диагноза да прави хората изключително подтиснати“. Това каза в Подкаста на БНР „В центъра на системата“ проф. д-р Цветалина Танкова - ръководител на Катедра по ендокринология в Медицинския университет в София.. посочи още проф. Танкова.
"Трябва да се знае от обществото, че в страната ни е постигнато много по отношение на диабет тип 2 - имаме достъп до всички иновативни терапии, като е важно повече от пациентите да достигнат до тях.
При захарен диабет тип 1 - това са хората, които нямат достатъчно инсулин и трябва да се лекуват с инсулин, те са по-малкият процент от пациентите, при тях има също сериозни постижения в глобален мащаб, там навлязоха технологиите за контрол и лечение. В България също се прилагат по линия на НЗОК тези инсулинови помпи и сензори за продължително глюкозно мониториране и за контролиране на нивото на кръвната захар, като очакваме и затворената система, която мери кръвната захар и пуска толкова инсулин, колкото е необходимо“, обясни специалистката.
По думите й, ако през годините назад ендокринолозите са лекували пациентите с медикаменти, които намаляваха нивото на кръвната захар, то
днес имаме революционен пробив при две основни групи медикаменти.
„Те не само намаляват нивото на кръвната захар, но и имат допълнителни ползи - за сърцето, за бъбреците, ползи върху телесното тегло и кръвното налягане. Тези две групи медикаменти се покриват от НЗОК за диабетно болните, но те се оказа, че са ефективни и при хора без диабет, като пазят сърцето и бъбреците и в момента тези лекарства за намаляване на кръвната захар се изписват от кардиолозите за хора със сърдечна недостатъчност и от нефролозите на пациенти с хронична бъбречна недостатъчност. Тези медикаменти намаляват кръвната захар до нормата и затова могат да се прилагат и на хора без диабет.
Така се контролира кръвната захар, теглото и рисковите фактори - холестерол, кръвното налягане и има сърдечно-бъбречна протекция на диабетно болните“, подчерта проф. Танкова.
Тя обаче уточни, че в България има все още много хора с диабет, които имат нужда от тези медикаменти, но те не достигат до тях, защото няма достатъчно информация за тези иновативни възможности.
По думите й това са скъпи медикаменти, които с Протокол за диабетно болните са безплатни за пациента, а когато се изписват за хора без диабет, тогава се доплаща една малка сума, останалото се поема от НЗОК.
„Затова е толкова важна осведомеността на хората и за рисковите фактори за диабета, и за неговият контрол, и за възможните изследвания“, каза енодкринологът.
Проф. Танкова изтъкна още, че инсулиновата резистентност може да съпътства диабета, но диабетът може да е със или без инсулинова резистентност.
„Но има ли инсулинова резистентност трябва да се вземат мерки като основната от тях е контролът на телесното тегло, по-здравословен начин на живот. А случаите на диабет се увеличават, заради заседналия начин на живот, наднорменото тегло, нездравословно хранене - с богати на калории храни и то още от ранна възраст.
Затова контролът на теглото е важен не само за хората с диабет, но и за здравите. Както и промяната в начина на живот. Състоянието преддиабет е обратимо, човек да бъде отново здрав, като от значение е качеството и количеството на храната - тя да е разнообразна, но да бъде в такова количество, колкото енергия ще изхабим“, обърна внимание тя.
"Теглото не е козметичен проблем, това дали се харесваме или не.Това е заболяване,
както казваме, че захарният диабет е болест. И всички международни организации признават, че затлъстяването е заболяване, което трябва да се лекува. И първото нещо е промяна в начина живот към по-здравословен като активност и хранене, по-малко калории и енергия, отколкото се използва. Хранителният режим включва всички видове храни, но е важно количеството. Без да се прекалява със сладкиши. Медът също е калоричен, а трябва да се храним с повече зеленчуци, фибри, варива, хляб, малко млечни храни, по-малко мазнини, най-важни са калориите, които приемаме“, допълни проф. Танкова..
„Живеем и в стресова среда, а стресът е също от рисковите фактори за захарен диабет, освен наследствения фактор и другите рискови фактори, но най-рисковият фактор е наднорменото тегло и затлъстяването. Особено натрупването на мастна тъкан около корема - т.нар. коремна абдоминална висцерална мастна тъкан. Това се оказва отделен ендокринен орган, от който се отделят изключително вредни вещества, и това е и в основата на инсулиновата резистентност. От там идва повишаването на кръвната захар, на холестерола, на пикочна киселина, омазняване на черния дроб, кръвно налягане, съредчно-съдови заболявания. Затова теглото и обиколката на талията трябва да бъдат във фокуса на вниманието“, заключи ендокринологът.
