Три са основните полета за технологично развитие на медицината в момента. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ проф. Ивелин Такоров, ръководител на Първа клиника по коремна хирургия на ВМА.
По думите му първото поле на развитие е създаването на нови молекули. „Фармакологията и биофармакологията са едно от най-технологичните звена и се очаква в скоро бъдеще да могат да решават повечето проблеми превантивно и в много случаи да не се стига до тежки хирургични интервенции. Следващото поле е развитието на миниинвазивните технологии, като гастроентеролозите все по-често прилагат ендоскопоски методи и част от ранните тумори, когато бъдат открити навреме, могат да бъдат лекувани без хирургична интервенция, само с ендолуменни методики. Това се наблюдава във васкуларната хирургия, където ендостентирането почти вече измества ролята на хирургията. Тоест с една добре организирана профилактика съвременните технологии могат да доведат до значително намаляване на тежките оперативни интервенции, като при ранни тумори на стомах, на дебело черво. Последните години масово се внедри и роботизираната хирургия (като част от миниинвазивната хирургия, каквато е и ендоскопската) и ние от ВМА очакваме до края на година да имаме последно поколение робот да Винчи с обучителна конзола. И така третото технологично поле е именно ендоскопската и роботизирана хирургия. Също и прецизните електроножове, ултразвукови деструктури, прецизната оптика, инструменти за шиене и дисекция на тъканите“, каза проф. Такоров.
Той е категоричен, че всичко това допринася хирургията да е много по-поносима за пациентите, много тежки операции да не са свързани с дълго пролежаване в болницата и да не се стига до трайна инвалидизация впоследствие.
Проф. Такоров заяви, че лапароскопските операции не са препоръчителни при силно раздути чревни брънки, множество предходни операции с тежки сраствания, пациенти в спешни състояния, травми, когато цялата коремна кухина е изпълнена с кръв, при онкологичните заболявания, когато има множество мултивисцеларни резекции, при локално авансирал тумор.
„Най-честите операции по света са тези на рак на дебелото черво. Коремната хирургия в днешно време е онкохиругия. Следват карцином на панкреаса, на черния дроб, на стомаха, на тънките черва, на надбъбречните жлези. Честотата не е константна. Последните години има тенденция да се откриват и тумори, които са в по-ранни стадии. Все повече хора си правят и профилактичните изследвания като колоноскопия“, каза още проф. Такоров.
„В хирургията трябва да се работи за унифициране на хирургичните протоколи, да се направи анализ кои са най-добрите хирургични практики и как трябва да бъде извършвана една операция. Стандартите съществуват на хартия, но реално не работят, и не се спазват, защото няма ефективна система за контрол. И по този начин липсата на работещи стандарти води до необходимост от повторни операции, редица излишни интервенции, внедряването на предоперативна химиотерапия също не е узаконено по никакъв начин, което води до по-лоши резултати – много неща трябва да се реформират, като за целта трябва повече мотивация към органите, които контролират здравните процеси“, обобщи проф. Ивелин Такоров от ВМА.
