В България се възпрепятстват бъбречните трансплантации както от жив, така и от трупен донор, на първо място чрез нормативни прегради. Това каза пред БНР адв. Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания, по повод данните, че за последните три години у нас са били направени най-много две бъбречни трансплантации годишно от жив донор. При донорството от хора в мозъчна смърт данните варират от 11 до 25 трансплантации. В същото време над 770 българи са включени в листата на чакащи.
Адв. Николова посочи, че в листата на чакащите за такава трансплантация могат да се включват само хора, които са на диализа. Достъп до нея нямат пациенти на перитонеална диализа, както и тези, които не са стигнали до диализа, но са в последния стадий на бъбречно заболяване. „Диализата не е лечение, а е поддържащ механизъм. Това е изкуствен бъбрек, който е временен, който поддържа човека да остане жив, но не го лекува. Напротив – човек докато е на диализа, неговите показатели се влошават, неговото здравословно състояние се влошава и другите органи се увреждат. И колкото повече стои на диализа, толкова по-малък е шансът му за успешна трансплантация“, каза още Христина Николова.
„Когато в България не се извършват често трансплантации, колкото и добри специалисти да имаме – а ние имаме безкрайно добри специалисти, те не трупат нужния опит и практика“, допълни тя. По думите ѝ, именно това е причината пациентите да се насочват към други държави, в които на ден се извършват по няколко трансплантации, колкото у нас се правят за година.
Николова заяви още, че листата на чакащите бъбречна трансплантация не е обективна спрямо реалната ситуация у нас, като нуждаещите се са в пъти повече.
„Там трябва да бъдат включени хора, на които по чисто медицински показатели да се извърши трансплантация. Това са хора и преди диализа. Освен това има и много хора, които въобще не са диагностицирани с бъбречно заболяване поради факта, че това заболяване протича тихо и безсимптомно и когато вече се установи, е твърде късно. Много често хората с бъбречно заболяване умират от сърце. Хората с диабет и високо кръвно налягане са предразположени, те са рискови и за бъбречно заболяване. Ако реално хората се изследват навреме и се установи заболяване на бъбречната функция, по предварителни статистически данни в листата би трябвало да са около 10 000 човека“, каза тя.
Началникът на Клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска болница проф. Емил Паскалев заяви, че специалистите нефролози в България насочват пациент с бъбречно увреждане към ефективното за него лечение, като трансплантацията е най-добрият начин за заместване на бъбречната функция в най-напредналата степен на увреждането. „Голяма част от хората търсят лекарска помощ в напреднал стадий на бъбречно увреждане“, уточни той.
„По отношение на диализните методи нямаме проблеми – могат да се включат много хора. Диализата е налична. С нея се действа широко в нашата страна, докато при бъбречната трансплантация има рестриктивни моменти. Много по-бързи са различните методи на диализно лечение, отколкото толкова бързо да се направи самата бъбречна трансплантация“, каза нефрологът.
Според проф. Паскалев българите се ориентират към чужбина заради скъсените срокове на изчакване за трансплантация. Когато има вариант за жив донор, това изисква време и подготовка, пояснява той.
„В рамките на месец такъв донор и реципиент можем да ги подготвим и да се осъществи трансплантацията. В Александровска болница се събират данни за чакащи за кръстосано донорство донори и реципиенти, като в регистър са записани около 10 души“, казва проф. Паскалев. Тази дейност все още е в начален етап.
„Осъществяването на бъбречна трансплантация по кръстосан начин не е толкова често и в другите държави от ЕС, които са доста напреднали в това отношение", допълни той.
В Александровска болница, които преди няколко месеца възстановиха бъбречните трансплантации от жив донор, подготвят няколко нови трансплантации. Донорите и реципиентите преминават през различни изследвания. „Няма защо да бързаме. Нещата се подготвят плавно и спокойно“, увери проф. Паскалев.
