„Приносът на гените за продължителността на живота е от 20% до 30%, останалото зависи от факторите на околната среда и начина на живот“. Това каза проф. Радка Кънева, ръководител на Центъра по молекулна медицина в МУ – София, на конференцията Longevity Forum: Unlocking Business and Personal Potential in the Age of Healthy Aging, организирана от „Капитал“, която се проведе вчера в столицата.
Тя подчерта, че въпросът „Как да забавим стареенето?“ става все по-актуален а темата „Дълголетие в добро здраве“ е обект на научни търсения в много медицински специалности.
Проф. Кънева обясни, че има определени гени, които са свързани с дълголетието и играят определена регулираща роля на ДНК ниво.
Специалистката допълни, че дълголетниците имат по-добра система за „поправка“ на ДНК и по-добре настроена имунна система, а напоследък все повече се обръща все по-голяма внимание на ролята на микробиома в имунитета.
Проф. Кънева бе категорична, че неблагоприятните фактори от околната среда могат да бъдат променени епигенетично и обърна внимание колко важен е начинът на живот за забавяне на стареенето и удължаването на живота не само като брой години, а като години в активност, добро здраве и пълноценно общуване.
Достатъчна физическа активност, грижа за микробиома, пълноценен сън, здравословно поведение са важни епигенетични фактори, които могат да удължат живота и активността на човека, обясни специалистката.
Проф. Кънева посочи още, че ръководен от нея екип работи по проекта „Геномът на България“, финансиран от МОН, в който участват близо 6000 доброволци. Резултатите от него ще дадат по-ясна представа за геномната инфраструктура на населението и ще насочат учените към важни изводи за рисковете от определени заболявания при българите.
„Това са важни изводи от гледна точка на прецизната и персонализираната медицина, и, разбира се, на профилактиката“, заключи проф. Кънева.
Ами това никак не е малко!