„Според предварителни проучвания по Национална програма за откриване и проследяване на деца, които са родени малки за гестационната си възраст от 2021 г., около 2200 - 3000 деца от 32 000 новородени се раждат с малък ръст и тегло, независимо дали са доносени или не. Това са около 7% от новородените“. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ проф. д-р Виолета Йотова, началник направление Педиатрия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и ръководител на програмата.
Тя уточни, че програмата за откриване и проследяване на деца, които са родени малки за гестационната си възраст, вече е завършила първият си етап и по нея са установени 900 деца от цяла България. „Близо 700 са изцяло запознати с програмата, около 400 са запознати и ние ще ги прозвъним отново, когато децата станат около 2-годишни, което е в края на тази година, за да ги подсетим, че трябва да посетят детски ендокринолог. Статистически, между 20 и 40 от тези деца ще бъдат без наваксване, ще трябва да продължи тяхното проследяване и евентуално лечение в бъдеще. Това е малък процент открити, защото не всички родилни домове си свършиха работата. Затова в края на тази програма ние изготвихме алгоритъм, който ще предложим на МЗ, който да бъде въведен в системата за Национално информационно осигуряване, за да могат тези деца да се диагностицират и родителите да бъдат веднага запознати, без значение къде е родено детето. Целта е такъв алгоритъм да се прилага от неонатолозите и общопрактикуващите лекари, които да препращат децата към детските ендокринолози, които вече са запознати с проблема“, добави проф. Йотова.
Тя разказа, че в последното проучване на Педиатрията в УМБАЛ „Св. Марина“, проведено съвместно с Българската асоциация по неонатология, в три родилни дома са открити 9% на деца, малки за гестационната си възраст.
По думите на проф. Йотова факторите, които водят до раждане на дете с тегло, по-ниско от гестационната му възраст, са късното първо раждане (34 години за българката), големият брой инвитро бременности, при които има различни синдроми на плода, рестриктивно хранене при немалък брой от бъдещите майки, майки-вегани, жени, които спират да работят щом забременеят и генетични фактори, които са част от разнообразието в природата.
Едно от сериозните усложнения, появяващи се при приблизително една трета от родените малки за гестационната си възраст деца, е хипогликемията. Ако тя не бъде навреме разпозната, е възможно трайно мозъчно увреждане. При тези деца има и повишен сърдечносъдов риск като възрастни. Данни от проучвания доказват, че при родените малки за гестационната си възраст се наблюдава дислипидемия още от ранна детска възраст. Като възрастни те често имат метаболитни нарушения като инсулинова резистентност, нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет тип 2. „Доказано е, че е налице и ниска минерална плътност, която се повишава след лечение с растежен хормон“, каза още проф. Йотова.
Множество изследвания показват, че здравната система и родителите у нас не приемат раждането с малки размери като здравен проблем, което води до лоши начални здравни грижи и забавяне в лечението. Родените малки за гестационната си възраст деца развиват рано пубертет и приключват растежа си относително рано, което допълнително стеснява възможния благоприятен прозорец за действие.
„От 2003 г. Европейската лекарствена агенция одобрява приложението на растежен хормон при родени малки за гестационната си възраст деца без постнатално наваксване в растежа. Това установено лечение в света е важно не само да израснат децата, а за да бъдат здрави. Растежният хормон спомага, за да се изгради мускулатура при тези деца, която е още по-оскъдна, отколкото мастната тъкан, помага им да станат по-подвижни, а това развива и мозъчната дейност. Защото понякога има известно по-трудно наваксване с възрастта, не е изоставане в развитието, а по-скоро отговаряне на по-ниска възраст от настоящата им. Това се преодолява с растежен хормон, а също така се профилактира затлъстяването, което настъпва около 6 до 8 годишна възраст и което е пагубно за тези деца заради метаболитните нарушения. Затова е важно децата да достигнат рано до детски ендокринолог, а големият проблем, който ние виждаме от нашите скринингови програми, е, че при децата, на които вече не можем да помогнем, защото е свършил периодът на техния растеж, те въобще не са достигали до детски ендокринолог. Никой не е обръщал внимание на проблема, те са схващани като по-дребнички деца.
Причината е, че нямаме изградена стройна система за диагностика на проблема още от родилното отделение. У нас и диагнозата не включена в Позитивния лекарствен списък на НЗОК“, разказа проф. Йотова.
„Приложението на растежен хормон е разрешено, но към момента се финансира от „Българската Коледа“, като започва някъде към 2005 година. Родителите настояват това да стане по Здравна каса и е редно, защото ние сме европейска държава и не може единствени да стоим встрани. Ние сме направили стъпките за реимбурсация по линия на НЗОК и се работи в тази посока, аз съм убедена, че това ще се случи в скоро време, като става дума за малък брой деца - около 60 деца, които се лекуват само до пубертета - до 7-8 годишна възраст. Най-добрите резултати се постигат при започнало лечение на 4-годишна възраст. Лечението не се прилага при лица над 18-годишна възраст“, допълни тя.
