Проф. Дарина Зиновиева е завършила Юридически Факултет на СУ ”Св. Кл. Охридски”- София, специалност “Право” с отличен успех. Доктор по право, професор в Юридически факултет ПУ ”П. Хилендарски“ и Институт за държавата и правото, БАН. Адвокат в Софийска адвокатска колегия. Арбитър в арбитражния съд при НЮФ.
Има специализации в Белгия- Католически университет, Льовен; Британска Академия на науките, Лондон; САЩ – Калифорнийски университет, Сан Бернардино; Испания – Свободен университет на Барселона, Барселона.
Била е: Член на Етичната комисия по трансплантация към Министерския съвет; Независим експерт към Европейската комисия, Брюксел. Правен експерт Комисия по здравеопазване в 39то-Народното събрание; Член на правния съвет на Президента на РБългария мандат /2012-17г/; Член на експертна група по законодателството в Министерски съвет /2006-2009г/; Член на съвет по законодателство 44то Народно събрание; Декан на Юридическия Факултет на Пловдивски университет; Ръководител на Катедра Публичноправни науки /ЮФ на ПУ„П.Хилендарски“
Има издадени тринадесет монографии с втори допълнени издания и над деветдесет статии, някои публикувани в чужбина. Изнасяла е доклади в научни конференции и институции в страната и чужбина.
Тези дни имаше международна конференция по медицинско право в Института за държавата и правото на БАН и Вие също участвахте с доклад. Какви са впечатленията Ви от нея през погледа на юриста?
Тази конференция беше впечатляваща откъм брой на заявените доклади, от темите и от познанията на колегите докладчици.
Тъй като бях в организационния комитет, избрахме по-широка тематика, в която желаещите да адаптират проблематика, която да разработят и представят. Общото наименование беше „Основни права и медицинско право“. Постъпиха 31 доклада с предимно юридическа насоченост, като напр. въпроси на клиничните изпитвания на лекарства при деца, правни усложнения при медицинска експертиза за нетрудоспособност, пандемията и правата на възрастните хора, електронна търговия с лекарства, усложнени хипотези при санкциите на здравната каса, въпроси, свързани с правна несъстоятелност на лечебни заведения, уредбата на роботизираната хирургия, законодателство и казуистика относно достъпа на пациенти до медицински помощ, права на медицинските специалисти по време на кризисни ситуации. Разгледаха се проблеми от здравеопазването у нас и връзката с международното право, с правото на Европейския съюз и практиката на Европейския съд по правата на човека, както и от практиката на Съда на ЕС в Люксембург. Голяма част имаха връзка и с актуални въпроси, които възникнаха по време на пандемията от COVID-19. Една малка част имаха съдържание и свързано с етиката.
Много интересни и полезни бяха презентациите на две колежки от Университета в Братислава – S.Capikova с тема за правни въпроси на ваксините при Ковид-19 и M. Novakova с тема относно избора на лекар. Проф. д-р Р. Хичев от САЩ изнесе много силна презентация за прилагането на Биоконвенцията при трансплантацията. Кети Канг , докторант в СУ „Св. Климент Охридски“ също ни впечатли с доклада „ Основни права и Северна Корея в контекста на дипломатическите отношения между ЕС и Северна Корея”.
Дискусиите също бяха смислени и интересни - колегите търсеха решения за по-добро законодателство, интересуваха се от добри практики по въпроси, за които са нужни оптимизирани решения.
Моето внимание определено беше привлечено от доклада на проф. Поля Голева, свързан с хипотези относно достъпа до медицинска помощ на пациентите по време на пандемията. Проф. Мария Славова презентира правните проблеми при прилагане на роботизираната хирургия в изключителна дълбочина и детайлност. Докладът на адвокат Светла Качарова, която е и д-р по търговско право, бе относно превенцията от изпадане в несъстоятелност на лечебното заведение. Това е проблем, който досега не е изследван в детайли от юристи. Също така ме впечатли вещината на Веска Гергова по правните въпроси на клинични изпитвания на лекарства върху деца. Като цяло всички представени теми от участниците категорично имаха ниво, което ме радва. Виждам една общност от колеги, с детайлни познания в конкретна тема от медицинското право, знаещи къде са проблемите, предлагащи разумни и аргументирани решения.
Всъщност това е смисъла на тези форуми- да се чуят експертни мнения в различни области от медицинското право, да се дискутират теми, като всички целим едно- ако има проблем, който затруднява изпълнители на медицинска помощ, органи в системата, пациенти, той да се реши по-бързо и по подходящ начин.
Какви актуални проблеми презентирахте в здравната система и в законодателство сега?
В доклада си на тази конференция, разглеждах актуални въпроси при санкциите на изпълнителите на медицинска помощ. Например, в немалък период на действие на ЗЗО липсваха установени примерни критерии за маловажен случай при санкциониране на лечебните заведения. При маловажния случай не се налага санкция. Но откакто в НРД се уредиха хипотези, характерни за доболничната, и други- за болничната помощ, проблемът се преодоля. Преди година се прие нова разпоредба в ЗЗО - чл.105И, включваща нарушения на медицински стандарти, на добра практика и други хипотези от чл.52 ЗЗО, като размерът е доста висок. Добре би било по аналогия на случая с НРД, да се уредят хипотези за маловажен случай, за да има ясни критерии. Тук трябва да се съобрази органът, който би издал акт с хипотези за маловажен случай, тъй като санкциите се налагат от директора на ИАМН.
В момента е сензитивен въпроса с „надлимитната” дейност на болничните лечебни заведения, тъй като започва да се стабилизира съдебната практика в посока, че извършените дейности от изпълнителите на медицинска помощ трябва да се изплащат, дори да са над т. нар. „лимит”.
Изобщо, санкционната дейност е сложна материя- при уредбата е важен баланса на права и задължения. Медицинската дейност е динамична, високо квалифицирана и в огромния масив от документооборот, винаги може да се допусне напр. техническа грешка. В същото време контролните органи са обект на друг контрол дали са си изпълнили правилно задълженията, а решенията на съдилищата са обжалваеми пред по-горестоящ съд. Затова при първия видян проблем в непрецизна правна норма, е добре да се коригира той достатъчно бързо, но и експертно обмислено от много посоки.
Автор сте на няколко книги, свързани с право и здравеопазване и години активно се занимавате с научни изследвания, преподаване и практика в медицинското право. Как се развива законодателството?
Считам, че в България успяхме да създадем правна рамка, която е добра. Нормално е да се оптимизира норма или да се коригира практика при нейното прилагане. Така е във всяка държава и е принцип в правото, че обществените отношения нерядко изпреварват правната им уредба. Затова бързата реакция трябва да почива на добри експертни познания. След реформата в държавата в края на 80те години, трябваше да приспособим законодателството към новите икономически отношения, което не е лека задача за управлението на здравната система. После трябваше да обвържем законодателството с правото на Европейския съюз след влизането в него. Сега търсим правилни юридически решения за здравеопазването в условия на бедствие от епидемия.
Например тези дни четох своя статия от 1998 г. по повод правната фигура на Националния рамков договор- разглеждала съм го от различни правни аспекти – дали е облигационен договор, дали е административен договор, дали съдържа правни норми и пр. Бях убедена, че трябва да се включи норма в закона за здравното осигуряване, че НРД е подзаконов нормативен акт. Когато това стана реалност, отпаднаха правни спорове по въпроса, въведе се яснота в правния режим и на сключването на индивидуалните договори между изпълнител на медицинска помощ и здравна каса, решиха се още съпътстващи проблеми /кой да е компетентния съд при спорове – граждански или административен и пр./.
Издавате ново списание „Медицинско право и здравеопазване”. Каква е стратегията на списанието. Виждам солидна редакционна колегия.
Да речем, че списанието е ново. Преди години започнах почти без екип и издавахме списание „Медицинско право” през една календарна година. Реших, че към онзи момент все още нямаме достатъчно подготвена школа от юристи-изследователи и едновременно практици в сферата на медицинското право. Едно списание трябва да е полезно, да стои като наръчник в библиотеката на юриста, за да се търси в него необходимата информация. Тази информация, обаче, трябва да е вярна, да е задълбочена при анализ на проблематиката и авторът да предлага оптимизиране и решаване на проблем. Затова редакционният екип е подбран. В него участва проф. Огнян Герджиков, специалист в търговското и гражданското право, проф. Иван Тодоров, специалист в административното право, проф. Живко Драганов, специалист в гражданско, патентно право, който освен юрист е психолог с практика във ВМА. Участва и медик – професор д.ю.н. Параскева Стаменова, невролог, която има специалност и в общественото здравеопазване. Списанието сега се издава от юридическо дружество по медицинско право и здравеопазване.
Как се създаде тази школа от юристи-изследователи в сферата на медицинското право?
Не беше леко. Амбицирах се, когато бях на специализация в Белгия през 90те години и в библиотеката на университета имаше лавица на законите за трансплантация и органодонорство на различните държави. Мястото на България беше празно- специален закон нямаше. Постепенно въведохме учебна дисциплина сред юристите- в Пловдивския университет, после в Нов Български университет, после в Русенския университет. Започнах буквално от студентската скамейка да търся колеги, които виждах, че имат интерес и потенциал. Обучаваха се докторанти, защитаваха дисертации. Вече някои о т тях са хабилитирани. Към момента имаме над 20 души със защитени дисертации или издадени книги като диференциацията на материята е разнопосочна- трансгранична медицинска помощ, информация в здравеопазването, евтаназия, конституционни права и задължения в здравеопазването, контрол в здравната система, правен режим на хората с увреждания, проблеми на дискриминацията и генетиката, гражданска отговорност, административно-наказателна отговорност, трансплантация и др. В момента, например, съм научен ръководител на няколко докторанта с теми, свързани с информираното съгласие, проблеми във фармацевтичното право, здравното осигуряване. Голяма част от тези академични кадри съчетават изследователската с практическа дейност – консултантска, адвокатска, работят в органи на здравеопазването. Идеята ми е всеки един да има задълбочена експертност в конкретна сфера от медицинското право, която да я поддържа непрекъснато. Така, в общността на юристите, изследващи материята на медицинското право, колегите ще имат както общите познания, така, обаче и експертност в конкретна правна сфера. Защо е добре да има такова профилиране? Условно казано, защото законодателството ни е изключително обемно и заедно с това променящо се. В една взаимна колегиална среда ще сме по-полезни на системата на здравеопазването. Надявам се и вярвам, че колегите ще поддържат тази идея и ще имаме още по-развита школа занапред.
