Бюджетът на НЗОК 2020, който предвижда увеличение на приходите с около 390 млн. лв. е напълно реален. Той е реален, защото отговаря на нормативната уредба, отразява структурата и отношенията в здравната система, а и това са ни ресурсите в държавата. Същевременно обаче това е бюджет на статуквото. Не можем с бюджета на НЗОК да променим здравеопзаването. Това каза проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК и главен директор "Осигурителни отношения" в Българска стопанска камара по време на презентацията си на конференцията „Иновации и добри практики в здравния сектор“, която се провежда днес.
„Бюджетът на всяка система са лостовете на нейната промяна, а тук това не го виждаме“, допълни още той.
Проф. Димитров уточни, че в бюджета за 2020 г. и прогнозата за следващите 2021 и 2022 г. равнището на средствата, отделяни за здравеопзаване от БВП се запазват около 4,5 %. Същевременно средствата, които се отделят в ЕС за здравеопазване са между 8 и 11% от БВП. „Запазваме дистанцията от другите страни. Понеже постоянно се дава за пример холандския модел, добре е да знаем, че БВП на Холандия е 700 млрд. евро, отделя 10% от него за здравеопазване и има население 17 млн. души. Това прави почти 4 120 евро на глава от населението. У нас се падат 400-450 евро на глава от населението“, каза проф. Димитров.
Той беше категоричен, че този бюджет няма да намали доплащането от българските пациенти и то ще продължи да е близо 50% от общите разходи за здраве. „Запазва се и статуквото от вноските, които прави държавата за осигурените от нея лица – пенсионери, деца и студенти. Те продължават да са наполовина, сравнено с вноските от работещите лица, а същевременно точно тези хора ползват не по-малко от 60-65 на сто от бюджета на НЗОК. Заедно с това продължава тенденцията за прехвърляне на дейности към Касата, които би трябвало да се извършва от друг, без да има възможност за увеличаване на персонала. Последния пример е прехвърлянето на заплащането на медицинските изделия за хора с увреждания“, каза проф. Димитров.
По думите му това трябва да се има предвид, когато се правят политики и бъдещи дейности. „Много малко средства отново са отделени за доболничната помощ – общо 11,2 -11,3%, докато в ЕС средно се отделят – 23-24%. Това води до задълбочаване на диспропорциите в самото здравеопзаване“, каза още проф. Димитров.
Григор Димитров коментира и твърдението, че парите за болнична помощ през 2020 г. се увеличават с 232 млн. „Това не са допълнителни средства, това са парите от разпределението на генералното увеличение на бюджета. Трябва да е ясно, че това не са средства за увеличение на заплати. Това са средства за болнична помощ. Имаме разговори с ръководството на БЛС като идеята е това увеличение да бъде използвано за увеличение на цените на клиничните пътеки и оттам да се реши въпроса със заплатите“, каза той.
Членът на Надзорния съвет заяви, че трябва да се прерагледат всички пътеки и да бъдат регулират обемите дейност. Проблемът, според него е как ще бъде контролирано разходването на допълнителните средства. „Как ще контролираме да няма превишения на обемите, тъй като един от начините за осигуряване на допълнителни средства за болниците е въртенето на пътеки? Докато не въведем електронно здравеопазване, електронна здравна карта, контролът няма да е ефективен“, каза проф. Димитров.
„Ако продължаваме с тази архаична болнична мрежа, без да извършим сериозни промени в болничната структура, очакванията, които има медицинското съсловие няма да се случат, тъй като принципът на финансиране на здравната ни система е от резултати. Ако не се получи надграждане на системата няма да се получи качествено здравеопзаване“, добави още той.
По повод писанията на дъщеря ми и зет ми искам да заява; Непознавам третата си внучка Илияна ,която е на около 2 години. Другите си две внучки съм виждала пет или шест пъти ,те съответно са на 15 и 13 години.Имаше период около 10 години,в който не съм ги виждала. Не съм отгледала синът си,а съм го дала на майка ми за около 12 години.Е след което си го взех. Не съм помогнала на дъщеря ми за следването й, нито с пари,нито с гледане на деца. Не съм й помогнала за къщата й искаше ми 7000 лв,не защото нямах,а защото не исках. Мъжът ми по това време вземаше около 300 0лв плюс 1000лв пенсия и аз около 1200 заплата. т.е. приходите ни за месец . Не е вярно,че не съм купила подаръци на внучките си за този период,дадох им старият си телефон плюс две пижами. На сватбата на дъщеря ми не дадох и лев. Като разбрах,че е бременна около 6 месеца преди сватбата,я накарах да направи аборт,но тя отказа.Казах й,че не е толкова страшно и това вече е рутинна манипулация,след това и да няма деца не е проблем,все пак и аз съм осиновена. Дълги години спахме с мъжът ми в различни стай, аз в детската при дъщеря ми,а той в хола.Надежда 3 бл.306,вх.А ап.. 7 Не съм дала на дъщеря ми нито вила,нито дом,нито кола само два анцуга с който отиде да живее при мъжа си през 2001год. (небяха маркови,а от Илиянци еластант и полиестър) Получихме от моят баща нова кола от кореком плюс долари. (човека беше лекар в Либия и каквото изкара ни даде на мен и на Оги). Те ни помогнаха да доплатим апартамента в които живеем,защото ние нямахме пари. Продадох пианото купено от майка ми за горепосочената цел. Майката на Оги ни даде апартамент в Бургас,въпреки,че беше останала сама вдовица и с този апартамент можеше да си помага,въпреки това аз не я обичах и уважавах много. Е вие преценете дали има право да ме мразят децата ми или не. Извинявам се,че написаното не е по темата.