За пореден път Европейската агенция по лекарства потвърди, че съотношението полза -риск за ваксината на Оксфордския университет и АстраЗенека остава положително. Това заяви пред БНТ представителят на България в Комитета за лекарства за хуманна медицина в ЕМА проф. Илко Гетов във връзка с новината от вчера, че се възобновява ваксинацията с тази ваксина.
Той обясни, че днес предстои да се вземе решение за промяна на продуктовата информация на ваксината и добавяне на някои допълнителни детайли и акценти върху безопасността й. „Ще бъде добавено това, че е възможна появата на тромботични и тромбоцитопенични инциденти, тъй като на базата на направения анализ на получената информация от държавите членки и трети страни вчера Комитетът по лекарствената безопасност заключи, че би трябвало да се промени информацията с цел да бъдат по-внимателни лекарите, които поставят ваксината, и пациентите да се наблюдават за известен период от време", обясни проф. Гетов.
Всякакви кръвни заболявания, хематологични, коагулопатии и други подобни, би трябвало да се наблюдават, заяви той. По думите му, тези инциденти в Европейския съюз са повече при по-млади хора до 55-годишна възраст и жени, което може да се обясни с прилагането на ваксината като цяло сред по-млади лица. „Докато в Обединеното кралство е точно обратното - там са повече ваксинираните възрастни и тази диспропорция между появата на тези инциденти при по-възрастни и при по-млади ни кара да бъдем много внимателни", поясни проф. Гетов.
Преобладават типичните за ваксинирането реакции, но има и по-редки, които са с честота 1 случай на 1 млн. ваксинирани, каза той, но обясни, че е много трудно да се намери връзка между ваксинацията и тези проблеми. Може хората да са се разболели от COVID преди или след ваксинацията, каза той, като посочи, че самият вирус предизвиква тромботични проблеми. Има публикувана информация, че на 30-ия ден след прекарана инфекция 2,5% от пациентите развиват тромботични, а 3,7% - тромбоцитопенични реакции, изтъкна в тази връзка той.
В България не са засечени такива реакции.
Най-големият консуматор на ваксината на АстраЗенека е Индия, сложени са няколко милиона ваксини, няма никакъв проблем с безопасността, съобщи още проф. Гетов.
Той допълни, че след първа игла - около 14 до 28-я ден, ваксиналната ефикасност е 42% и затова се налага поставянето на втората доза.
Няма лекарствен продукт и ваксина, която да бъде на 100% ефикасна. Затова трябва да продължим да спазваме мерките и след първата, и след втората ваксина, препоръча той.
Дотук знаем, че ваксините създават имунитет от 8 до 10 месеца, защото толкова време ги наблюдаваме. Ще продължим активно наблюдение на тези ваксини, допълни той.
По думите на проф. Гетов данните показват, че ваксинираните в много малък процент изкарват тежко COVID и почти не стигат до хоспитализация, и подчерта, че това е една от задачите на ваксините.
В отговор на въпрос той потвърди, че е възможно човек да е прекарал безсимптомно вируса, да се ваксинира и ваксината да активизира вируса по тежък начин. Възможно е да си изкрал вируса, да си сложиш ваксина и да получиш нежелана реакция. Всичко това в момента се наблюдава, заяви проф. Гетов.
По думите му одобрените и прилагани към момента ваксини са ефективни спрямо британския и бразилския щам. За южноафриканския щам имаме намаляване на ваксиналната ефикасност, но за бъдещи варианти никой не може да каже нищо конкретно, защото те не са изследвани, обясни той, като допълни, че в тази насока се работи.
Проф. Гетов беше категоричен, че всеки, който се интересува, може да намери достатъчно достоверна информация за ваксините. Той обаче предупреди, че има лавина от некоректна информация.
Подлога мръсна и нагла!
всичко това в момента се наблюдава.