Проф. Божидар Попов: Не може цяла наука, каквато е диететиката, да се прилага от който си иска

Не може една цяла наука, каквато е диететиката, да бъде сведена до метод, който се прилага от който си иска. Това заяви пред bTV председателят на Българското дружество по хранене и диететика проф. Божидар Попов.

Той гостува в телевизията във връзка с обявените преди дни промени в Закона за здравето, които регламентират по-строго кой може да предписва хранителни режими.

„Ние сме в една абсурдна ситуация, в която нашите специалисти по хранене и диететика, истинските диетолози, са стотина, а „алтернативните“ диетолози, са десетки, ако не и стотици пъти повече от тях“, коментира проф. Попов.

„Аз също съм против всеки да се занимава с това“, каза на свой ред фитнес инструкторът Кирил Танев, който бе поканен да представи другата гледна точка. Той обясни, че се занимава с изготвяне на хранителни режими от 12 години и е сертифициран фитнес инструктор от НСА. „Ако държавата иска наистина да се справи с този проблем, тя може и в момента да го направи, но не го прави“, заяви той и обясни, че има поне два закона, на базата на които държавата може да се справи с 90% от „шарлатаните“. „Първо, защото за да изготвяш хранителни режими и за да правиш програми, ти трябва да бъдеш сертифициран. Смея да твърдя, че над 90% от фитнес инструкторите и диетолози в България не са сертифицирани. Т.е., ако държавата прецени, че може да вложи ресурс в това, тя още по този закон може да събори 90% от шарлатаните“, каза Танев.

Той заяви още, че хората, които търсят хранителен режим от фитнес инструктор, са различни от тези, които ходят при лекарите диетолози. Когато един човек е болен и има нужда от лечебен хранителен режим, той трябва да отиде при лекар, категоричен бе Танев. „При нас идват здрави хора, които искат да подобрят формата си“, допълни той.

Проф. Попов от своя страна бе категорично несъгласен с тази постановка. Той отново подчерта, че „Хранене и диететика“ е медицинска специалност и човек трябва първо да е завършил медицина, а след това няколко години да специализира, за да се нарече диетолог. Той обърна внимание и на – според него – пропуск в промените, тъй като лечебното гладуване остава в алтернативните методи и за него няма ограничаване на хората, които могат да го предписват. По думите му, лечебното гладуване в никакъв случай не бива да остава там. „Защото точно тези фалшиви диетолози масово използват лечебно гладуване за сваляне на килограми при хората, а то крие най-големи рискове за здравето“, отбеляза специалистът и поясни, че в практиката си е имал множество случаи, при които хора, увредени именно от такова лечебно гладуване, търсят специализирана помощ.