„У нас има около 700 000 души с хронично бъбречно заболяване, като голяма част от тях все още нямат диагноза. Бъбреците „не болят“, ХБЗ се открива късно, когато увредата е напреднала и пациентите стигат до бъбречна недостатъчност. Това каза проф. Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по нефрология към министъра на здравеопазването, по време на информационно събитие „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство през пациентите в България“. Събитието се проведе по инициатива на Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ) и с подкрепата на Негово Превъзходителство Натаниъл Копси, посланик на Великобритания в България, който бе домакин на срещата в резиденцията си.
Проф. Богов посочи още, че само малка част от пациентите с бъбречна недостатъчност достигат до диализа, защото умират преждевременно, дори без да са разбрали, че причината за това е свързана с бъбреците.
„Известен е фактът, че пациентите с ХБЗ страдат от усложнения, свързани със сърдечносъдовата система, и рискът да загинат от сърдечносъдова смърт е шест пъти по-голям, отколкото да достигнат до бъбречна недостатъчност“, допълни нефрологът.
Председателката на АПАЗ Христина Николова представи данни, според които 10% от хората у нас имат ХБЗ, но едва един от десет има диагноза. Тя припомни, че през февруари тази година в Народното събрание се проведе кръгла маса на същата тема, по време на която политици и експерти се обединиха, че ХБЗ е социално значимо заболяване, за което трябва да се вземат бързи и конкретни мерки. След това АПБЗ внесе в Министерство на здравеопазването предложения за промени в Наредба №8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, целящи да осигурят навременна диагностика на ХБЗ и да подобрят грижите за тези пациенти.
„Голяма крачка напред е доближаването на изследванията за бъбречно здраве към европейските стандарти – чрез въвеждане на показателя скорост на гломерулна филтрация (GFR) и на ново изследване – съотношение албумин/креатинин в урината (uACR). Това са двата основни показателя, необходими за диагностика на ХБЗ, препоръчани от международните насоки. Достатъчно ли е това обаче, за да получат българските пациенти диагноза и адекватна грижа? За съжаление, разходите за лечение на тези пациенти се увеличават, и за да прекъснем тази тенденция, трябва да продължим работата по превенция, ранната диагностика и правилно лечение на ХБЗ“, каза Николова. Тя допълни, че една от следващите стъпки е да се промени българската класификация на кодовете, под които се диагностицира заболяването и да възприемем европейските.
По думите на Христина Николова необходимите промени са няколко: въвеждане на диспансерно наблюдение на пациентите от ОПЛ и от нефролози според етапа на ХБЗ, регламентиране на задължителни консултации с нефролог за пациентите с определена степен на бъбречна увреда и въвеждане на съвременна класификация на заболяването, за да може пациентите да получат коректна диагноза и кореспондираща на нея грижа.
В срещата взеха участие министърът на здравеопазването д-р Галя Кондева, председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов, председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ) доц. Любомир Киров.
Министър Кондева информира, че в Министерството на здравеопазването е била проведена среща с БЛС, на която са били уточнени възможности за промени в нормативната база, с които да се удовлетворят нуждите на пациентите с ХБЗ.
