„Темата е чувствителна, защото лекарствата са най-регулираният пазар, най-бюрократизираният и най-администрираният. Няма друга сфера с толкова много регулации, но когато всичко е свръхрегулирано, има отклонения, има и пробойни“. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ председателят на Българска асоциация за лекарствена информация и бивш председател на Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти проф. Татяна Бенишева.
По думите й в ЕС има около 50 различни ценови режима на лекарства. „Това стимулира паралелния експорт, който е законово установен в ЕС и когато едно лекарство е с по-ниска цена, дистрибуторите могат да си го препродават от една страна в друга“, поясни още проф. Бенишева.
„Самите дистрибутори задържат медикаментите, за да поддържат този процент от формулата по линия на СЕСПА, за да не попадане то в забранителния списък за износ и реално ИАЛ не може да отчете липси. Не защото не вижда информацията, а защото фирмите поддържат това количество постоянно, но те имат и оборотни количества, които успяват да изнесат в момента, в който намерят реален пазар и тогава вече е късно да бъдат блокирани.
Затова според мен е много важна намесата на професионалните организации като БЛС и Българския фармацевтичен съюз. Те биха могли през аптеките да подават информация кои лекарства реално ги няма в мрежата. Защото ИАЛ отчита само това, което вижда в системата, но в реалността аптеките знаят точно кои са липсващите лекарства.
Фармацевтичният съюз трябва да обобщава тази информация. Защото фармацевтът би се притеснявал публично да го направи. И ако това идва като репорт от браншовите организации и в случаите, когато ИАЛ казва, че го има, а системата казва, че го няма – тогава ще имаме обратна връзка и цялостна информация. Дори общопрактикуващите лекари могат да се включат, защото те през пациентите знаят кои медикаменти ги няма. Тази обратна връзка ако я има ежемесечно, нещата с липсващите медикаменти ще се подобрят“, смята проф. Бенишева.
Според нея Изпълнителната агенция по лекарствата отразява много добре липсващите медикаменти, защото те гледат системата СЕСПА. Това се качва автоматично и на Европейската агенция и така европейската комисия систематизира от всяка една агенция цялата информация. С този механизъм комисията подпомага преразпределението им в ЕС, където има големи липси, допълни тя.
По отношение на цените на лекарствата проф. Бенишева заяви, че диференцирано ДДС върху лекарствата за социално значими болести би спомогнало тези медикаменти да остават у нас, както и да нямаме „лекарствен туризъм“. „Това може да е средната цена от трите най-ниски, за това се говори отдавна, а много страни изобщо нямат ДДС върху медикаментите“, уточни тя.
Според проф. Бенишева ИАЛ и Съветът по цени и реимбурсиране трябва да поставят „таван“ на цената, която пациентът трябва да плати в болница за лекарствата по Наредба 10 – т.нар. нерегистрирани.
„Това за мен е една „отворена фуния“ – там няма никакво ценообразуване. Каквато цена се сложи на пациента, той понеже е притиснат, в много случаи е животоспасяващо това лекарство, и той го плаща. Тук не изключвам всякакви практики, които са неправомерни, защото пациентът няма как да знае това лекарство какво струва навън. Дори да му бъде дадена фактура за това. Аз не мога да твърдя дали те надвишават цените или не, но там няма регулация, тоест ценообразуването е свободно. Затова всякакви практики са възможни. Затова ИАЛ и НСЦР, които имат съгласувателен режим и имат достъп до цените във всички държави, трябва да сложат таван над колко да не се калкулира повече на пациента“, категорична беше проф. Бенишева.
Целия епизод на подкаста може да чуете тук.
