Проф. Ангелина Киселова: Всеки ден уча медицина

Проф. Ангелина Киселова завършва образованието си в Стоматологичния факулет в София, сега Факултет по дентална медицина при МУ – София (ФДМ).

Защитава докторска дисертация на  тема „Стоматогенни полета на смущения при някои хронични заболявания на организма“, автор е на многобройни научни трудове по различни проблеми от областта на денталната медицина. Особен изследователски интерес в работата й са проблемите на оралната клиничната алергология и имунология. Дълги години ръководи Катедрата по образна и орална диагностика във ФДМ, където в момента е гост-професор.

Проф.Киселова, винаги сте казвала, че сте сакрално свързана с родния Ви град Русе и го обичате с цялата си душа. Искам обаче да Ви попитам как избрахте денталната медицина – другата Ваша голяма любов?

Да, моят роден град е бил и продължава да бъде интелектуално средище с духовен блясък, съхранен и до днес. Връщам се в него често, дори и без повод.  Това за мен е начин да се докосна отново до онази атмосфера.

Израсла съм в семейство на театрали, театърът беше моят втори дом. Моите родители имаха много приятели, сред тях и лекари и зъболекари. Това беше елитът на града, интелектуалци от висока класа, уважавани и ценени от всички. Бях се посветила на музиката и балета – свирех на цигулка, бях балерина. По-късно избрах медицината, и се посветих на денталната медицина. Така влязох в тази професия и не съжалявам за този избор и до днес. Не само защото лекувам, а и защото обучавам млади хора.

И двете Ви деца имат професионална съдба, свързана с медицината – синът Ви доц. Николай Янев е признат с постиженията си лицево-челюстен хирург, а дъщеря Ви – проф. Мариела Деливерска е юрист, посветил се на медицинското право. Ваша ли е била решаващата дума за този техен избор?

Не съм се намесвала в решенията им, те сами направиха своя избор. И това се отнася и за двамата. Радвам се, че вървят по професионалния си път уверено и с голямо чувство за отговорност.

Промени ли се през годините представата на българина за тази област на медицината?

Да, точно казахте, че денталната медицина е част от медицината. Това обаче не се знае и не се разбира. Повечето хора днес свързват нашата професия с думите „зъболекар“, „пломба“, „протеза“, „вадене на зъб“ и напоследък - „импланти“. А всъщност съвременното понятие е много по-широко – то е „орална медицина“, която включва много широк обем от знания. В системата на следдипломното образование у нас са включени 11 специалности от тази област, сред които най-търсената е ортодонтия ,вече има и обособена специалност дентална имплантология. Аз самата работя в една относително по-нова област – дентална клинична алергология и имунология.

Това, на което бих искала да обърна особено внимание е връзката ни с клиничните медицински дисциплини – кардиология, ревматология, дерматология, онкология, имунология, хирургия, на практика това са всички отделни медицински области. Известен факт е, че нелекуваните зъби могат да бъдат предпоставка за инфекции и алергии и да повлияят върху възникването, хода и изхода на сериозни системни заболявания.

Затова обичам да казвам: „Аз уча медицина всеки ден!“ и това е точно така. Няма разработка, няма проблем от оралната и денталната медицина, който може да бъде разгледан, анализиран или разработен изолирано. Знанието е единно, подходът е цялостен. Това е истината за съвременната дентална медицина. Това е истината за бъдещето. Заедно с непрекъснатото навлизане на новите технологии, разбира се. Старая се да предам този принцип на мислене и на работа и на моите студенти и специализанти.

На какво ниво е страната ни в развитието на денталната медицина? Не е тайна, че има хиляди българи с обеззъбяване, че децата ни още от ранна възраст са със сериозни проблеми. В същото време хората са склонни да упрекнат денталните лекари за високата цена на услугите. Как може да се излезе от този порочен кръг?

Ако има нещо, с което можем да се гордеем, това е развитието на нашите факултети по дентална медицина в София, Пловдив и Варна.  Проблемът е в това колко достъпно е денталното лечение за хората. И тук искам да внеса едно уточнение. Ние, денталните лекари влагаме огромни усилия и средства, за да се развиваме професионално. Семействата ни инвестират много в нас, а нашето развитие трае цял живот.

Хората трябва да разберат, че създаването и поддръжката на един дентален кабинет струва скъпо – в пъти по-скъпо от поддръжката на едно домакинство. Ние сами закупуваме оборудването и материалите си, а те не са никак евтини, заплащаме и работата на зъботехническата лаборатория. Спирам се на тези детайли, защото те имат отношение към изграждането на погрешни представи. Факт е, че денталната дейност е много скъпа, но хората трябва да са наясно, че голяма част от това, което заплащат отива за разходи. Истина е, за съжаление, че много българи не могат да си позволят да заплатят за дентални услуги.

В същото време за сравнение ще Ви дам пример. В Швеция денталните дейности за деца до 18 години са изцяло заплатени от държавата, същото се отнася и за високспециализираната диагностика, която се покрива от държавата за всички паценти – деца и възрастни.

Спрях се на този пример, защото попитахте как можем да излезем от този порочен кръг. Моето мнение е, че държавата трябва да разширява пакета от дентални дейности, като в него се включат и панели за диагностика.

Отдадена сте много на работата си, ще споделите ли как прекарвате свободното си време?

То не е никак много, за съжаление. Но когато имам тази възможност с удоволствие ходя на театър и на опера. Това ме поддържа емоционално.

И вместо финал, нека Ви попитам кое е най-голямото Ви удовлетворение? 

Дала съм много на хората и съм получила много. Това ми носи огромна радост и удовлетворение, разбира се.