Изследване, публикувано в Lancet Digital Health, анализира данни от Whitehall II, дългогодишно британско проучване върху процесите на стареене, което дава неочакван отговор на въпроса за биологичната възраст на отделните органи в човешкото тяло и риска от тежки заболявания – сърдечносъдови, онкологични, деменция.
В рамките на изследването са били проследени над 10 000 възрастни британци в продължение на повече от 35 години. Между 1997 и 1999 г. са били взети проби от кръвна плазма от участници, когато те са били на възраст от 45 до 69 години. Проучването анализира тези кръвни проби, както и още данни за 6235 участници, които по онова време са били на възраст от 65 до 89 години.
Изследователите са използвали анализа, за да измерят разликата между възрастта на човек и биологичната възраст на девет от неговите органи – сърце, кръвоносни съдове, черен дроб, имунна система, панкреас, бъбреци, бели дробове, черва и мозък. След това те са анализирали данни за видовете заболявания, които участниците са развили с напредване на възрастта през следващите две десетилетия.
Органите стареят с различна скорост при различните хора и дори в тялото, пишат изследователите. При онези, чиито органи са „бързо стареещи“, е налице повишен риск от 30 от общо 45-те изследвани заболявания, свързани с възрастта.
В някои случаи по-бързото стареене на органите се асоциира със заболяванията на този орган – например при хора, при които има ускорено стареене на белите дробове, е било по-вероятно да развият респираторни заболявания по време на 20-годишния период на проследяване.
В други случаи обаче връзката се е оказала не толкова пряка. По-бързото стареене на бъбреците например е свързано със заболявания не само на бъбреците, но и на други органи като черния дроб и панкреаса, а ускореното стареене на множество органи в тялото категорично повишава риска от бъбречно заболяване.
Изследователите определят като изненадващ обаче фактът, че деменцията не се предсказва най-добре от ускореното стареене на мозъка, а по-скоро от биологичната възраст на имунната система.
Също така учените, работили над това изследване, смятат, че резултатите от него ще позволят създаването на прост органоспецифичен кръвен тест, който може да бъде по-високоинформативен в сравнение с предишните методи за определяне на скоростта на стареене.
В съобщение за медиите водещият автор Мика Кивимаки, професор във Факултета по мозъчни науки на Лондонския университетски колеж и водещ автор на изследването, казва, че подобни тестове биха могли един ден „да посъветват дали човек трябва да се грижи по-добре за конкретен орган и потенциално да осигурят сигнал за ранно предупреждение, че може да са изложени на риск от конкретно заболяване“.
