Промените в ТЕЛК ще доведат до проблеми за хората с увреждания

Сериозни възражения относно подготвените промени в медицинската експертиза на хората с увреждания изразиха от Асоциацията на родители на деца с епилепсия (АРДЕ). В становище до социалния министър Бисер Петков и здравния министър проф. Николай Петров от там описват редица проблемни моменти в планираните изменения, които според тях ще доведат до влошаване на положението им.

На първо място от АРДЕ настояват да бъде приложен чл. 4.4. от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, според който действаща нормативна уредба не може да бъде валидно отменяна или заменяна с нова такава, ако промяната води до по-неблагоприятни за хората с увреждания правни последици. От организацията се обвяват за оптимизиране на експертизата на уврежданията, като посочват, че подкрепят предложението да се премине към преструктуриране на органите на експертиза в единна административна структура, подчинена на МЗ, включваща НЕЛК, ТЕЛК, РКМЕ. Според тях това ще доведе до ефективен контрол върху цялостната дейност на експертизата на уврежданията. От АРДЕ не са съгласни с идеята да се оценява „загубена” и/или „остатъчна” работоспособност, както и оценката да се извършва от Комисии за експертиза на работоспособността (КЕР), организирани и ръководени от НОИ.

Според тях линията на бедността трябва да се приеме като подоходен критерий за различните видове плащания за хората с увреждания, а елементите, формиращи интеграционната добавка по Закона за интеграция на хората с увреждания – като процент от минималната работна заплата за страната. Те настояват и за разработване на компенсаторен механизъм за получаване на отнетите 25% социална пенсия от хората с трайни увреждания, например под формата на месечна социална помощ. Друго настояване е увеличаване на размера на интеграционната добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги съобразно действителната й стойност.

От АРДЕ имат и сериозна критика към Концепцията за реформиране на системата за експертиза на работоспособността на МТСП. На първо място те посочват раздробяването на действащия модел на експертиза на шест последователни етапа с извършване на четири различни оценки. Според тях това ще увеличи административния натиск върху хората с увреждания, които следва да преминат през повече административни процедури за признаване на социалните и осигурителните им права. Разделянето на системата за оценка на уврежданията влиза в противоречие с модела на Международната класификация на човешкото функциониране, уврежданията и здравето на Световната здравна организация, отбелязват още от АРДЕ. В тази връзка се посочва, че оценката на функционалността на хората с увреждания следва да се извърши едновременно от мултидисциплинарен експертен екип и да даде заключение за отражението на здравословното състояние върху способността за действие и участие на хората с увреждания.

Главният недостатък на модела, предложен от МТСП, е разкъсването на медицинската експертиза и експертизата на работоспособността, категорични са от организацията. Без задълбочено разбиране за медицинския аспект на увреждането, каквото имат лекарите със съответните специалности за всеки вид увреждане, не биха могли да бъдат преценени вярно и пълно и потенциалните ограничения във функционално отношение (на индивидуално и социално ниво), породени от увреждането, обясняват от АРДЕ. 

Като основен „порок“ на промените от там определят и частта, касаеща осигурителните и социални права. „Противопоставяме се на изразеното от МТСП разбиране, че „законовата възможност за получаване едновременно на пенсия и заплата, или на повече от една пенсия, поощрява стремежа за придобиване на пенсия за инвалидност“, заявяват от АРДЕ. Според тях е недопустимо и въвеждането на рехабилитацията като задължително условие преди извършването на експертизата на работоспособността. От организацията не са съгласни и с предложението НОИ да организира и ръководи дейността за оценка на работоспособността, като се аргументира, че това ще доведе до нарушаване на изискванията за безпристрастност на решаващия орган.

Критики са изказани и по отношение на дефиницията на уврежданията в подготвените промени.

В становището се посочва още, че изложените съображения относно Методиката за определяне на работоспособността са твърде общи и пожелателни и не става ясно как точно ще се определят критериите за определяне на работоспособността, така че да бъдат приложими във всеки различен случай. Един от основните недостатъци на новата методика според АРДЕ е и че тя следва да дава оценка съобразно текущото работно място, което ще налага изготвянето на нова оценка всеки път при кандидатстване за нова работа или при промяната на работното място.

От асоциацията не пропускат и въпроса за твърдения за голям брой „хора фалшиви инвалиди” и ”лъжливи експертни решения“. Съгласни сме, че има недействителни решения на ТЕЛК, но едва ли ще се докаже такъв процент “фалшиви инвалидни пенсии”, какъвто се посочва в публичното пространство, смятат от организацията, като предупреждават, че това ще бъде оправдание за масово занижаване процента на нетрудоспособност при освидетелстване и преосвидетелстване на хора с увреждания от експертните медицински комисии, преминали в системата на НОИ. „Имаме основателни пpeдположения, че ще се отиде към административно налагане на рестриктивни критерии за издаване на експертни решения, както и че ще се намали процентът загубена работоспособност или вид и степен на увреждане. Всичко това означава, че едни хора с увреждания ще получат по-малки пенсии, а повече от 150 000 лица с увреждания ще ги загубят напълно“, предупреждават от там. Припомняме, за подобен риск алармираха и от Сдружението на лекарите от ТЕЛК-София.

В заключение от АРДЕ настояват да се променят нормативните актове, след като са разписани моделите на оценка и са апробирани в различни региони на страната, както и да се включи за член представител на хората с увреждане от национално представителните организации с мандат в Националния съвет по Медицинска експертиза.