„Предложените промени в Закона за лекарствените средства за хуманната медицина ще доведат до това, което очакваме – прозрачност, проследимост и защита на обществения интерес.“ Това каза председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов пред БНР по повод приемането на закона на първо четене в парламентарните комисии.
Той обаче подчерта, че това няма да се случи мигновено. „В закона е разписано създаването на самостоятелна наредба за анализ на липсващите лекарства, както и създаването на една сложна по своя характер електронна платформа за следене на наличностите на пазара, което ще отнеме време. Около 6-8 месеца ще са необходими, за да могат тези мерки, заедно със създаването на списък с лекарствата, които ще бъдат ограничавани, да заработят“, каза проф. Гетов.
„Първоначалната идея в закона беше това да е система, която да следи само лекарствата, обект на паралелен износ. По наше предложение тя беше разширена в национална информационна система за липси и недостиг на лекарствени продукти на територията на страната. В тази система трябва да се съберат определено количество данни за минали периоди и за бъдещи доставки на лекарства, за да може тя да заработи“, поясни проф. Гетов.
Той припомни, че към момента такава електронна система няма, а в ИАЛ постъпват уведомления за намерения за износ от страната в хартиен вариант.
От Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства предлагат между двете четения на закона да се включи текст, който да регламентира механизми за бърза доставка от Европейската икономическа общност на лекарства за българския пазар при установен дефицит. Проф. Илко Гетов заяви, че БФС подкрепя това предложение и очаква конкретните текстове на Асоциацията, които трябва да отговарят на всички изисквания на европейското законодателство. „И към момента разписана е възможност по разпореждане на министъра на здравеопазването да се осигуряват така лекарства, тоест при спешни нужди, но това не винаги работи и трябва да видим каква е концепцията на Асоциацията. Аз си мисля, че подобно предложение включва доста сериозни промени, за което малко е изпуснат срокът“, коментира проф. Гетов.
„Този проектозакон е различен от това, което е нотифицирала ЕК към този етап и това би могло да крие риск. Нашето предложение произлиза именно от това, че законът ще постави ограничения, без обаче да намери механизмите да компенсира евентуалните липси или недостиг. Ето защо ние предлагаме, когато се установи и има съмнение за недостатъчност на определен лекарствен продукт в България, да намерим начин да го доставим по всички възможни законни начини. Когато притежателят на разрешително за употреба например има явна обективност, при която не може да достави лекарството, нека всички, които имат възможност да осъществяват паралелен внос, да го доставят максимално бързо за българския пациент. Ако реално има липса, ограничението няма да помогне на българския пациент. То не решава въпроса с доставянето на лекарството“, каза изпълнителният директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства Боряна Маринкова.
„Имаме система за сигнали за липсващи лекарства, която вече трета година работи успешно. Нашата система показва, че в началото на всеки месец има известен недостиг. Като цяло сигналите от началото на януари 2018 г. са намалели“, посочи във връзка с това проф. Гетов.
Той допълни, че очаква между първо и второ четене на законопроекта в него да бъдат включени и някои от предложенията на БФС. „Едното е свързано с участието ни в Експертния съвет, който ще създава списъка за лекарства, които ще бъдат ограничени. Другото е за разкриване на аптеки в ограничен и труднодостъпен район“, каза проф. Гетов.
По думите му в 86 общини няма нито една аптека, която да работи със Здравната каса. „Тези предложения са отправени към НЗОК каса и Надзорният съвет е дал по принцип съгласието си да се работи в тази посока. Идеята е да се стимулира с регулаторни и икономически подходи откриването на аптеки в отдалечени и труднодостъпни и икономически неатрактивни райони, защото данните показват, че аптеките продължават да се концентрират предимно в големите градове“, подчерта още проф. Илко Гетов.
