Близо 2,5 милиарда души по света ─ или 1 от всеки 4, през 2050 г. ще живеят с някаква степен на загуба на слуха. За това предупреждава първият по рода си Световен доклад за слуха, публикуван от СЗО по повод 3 март – Световният ден на слуха. Прогнозата на експертите е, че най-малко 700 милиона от тези хора ще се нуждаят от достъп до специални ушни и слухови грижи, както и от други услуги за рехабилитация, ако още отсега не се предприемат адекватни действия за превенция на загубата на слух.
Докладът подчертава необходимостта от бързо увеличаване на усилията за предотвратяване и преодоляване на загубата на слуха чрез инвестиране и разширяване на достъпа до услуги за грижа за ушите и слуха.
Според експертите по обществено здраве инвестицията в ушни и слухови грижи се оказва много рентабилна. СЗО е изчислила, че правителствата могат да очакват възвращаемост от близо 16 щатски долара за всеки вложен 1 долар за дейности, насочени към реализацията на такива цели.
Липсата на точна информация и стигматизиращо отношение към заболяванията на ушите и загубата на слуха често ограничават хората в достъпа до грижи за тези състояния, подчертават експертите от екипа, изготвил доклада. По тяхно мнение дори сред доставчиците на здравни грижи често има недостиг на знания за профилактика, ранно идентифициране и управление на загубата на слуха, както и адекватен подход към ушните заболявания. Така се оказва, че липсващите или непълните знания на медицинския персонал на практика са бариера пред осигуряването на качествена помощ.
В повечето страни грижите за ушите и слуха все още не са интегрирани в националните здравни системи, а достъпът до услуги за грижи е сериозна предизвикателство за хората със заболявания на ушите и загуба на слуха, сочи още докладът. Освен това, достъпът до грижи за ушите и слуха си остава недобре отразен и документиран в здравните информационни системи, а в тях често не са включени съответните показатели.
Експертите обаче са категорични, че най-драматичният дефицит в капацитета на здравната система е в човешките ресурси, там са съсредоточени и най-големите неравенства. Сред страните с ниски доходи, около 78% имат по-малко от един специалист по уши, нос и гърло болести (УНГ) на 1 млн. души от населението, 93% имат по-малко от 1 аудиолог на 1 млн.души, само 17% имат един или повече логопеди на 1 млн. души и само 50% имат един или повече учители за глухи на 1 млн.души.
Тази празнина може да бъде преодоляна чрез интегриране на УНГ и слухопротезната помощ в първичната здравна грижа чрез различни стратегии и подходи. Дори в страни с относително висок дял на специалистите по УНГ и слухопротезиране те са неравномерно разпределени и това не само издига бариери пред хората, които се нуждаят от такива грижи, но и поставя неразумни изисквания към кадрите, предоставящи тези услуги, смятат експертите.
По данни на различни неправителствени организации в България има близо 400 000 души с увреден слух – средна до пълна глухота или различна степен на загуба. От тях близо 40 000 са деца. Около 30 000 от хората с увреден слух си служат с жестов език. Всяка година у нас се откриват близо 100 души, които се нуждаят от кохлеарна имплантация, но поради недобра информираност едва една трета от тях достигат до нея, независимо че НЗОК заплаща кохлеарните импланти. Двама от всеки трима възрастни над 65 години имат нарушение в слуха, което може да бъде коригирано със слухов апарат.
Крачка напред е е въвеждането на ранния неонатален скрининг на слуха, който вече се прилага рутинно в българските родилни клиники и отделения.
Недобрата информираност за възможностите на съвременната медицина и непознаването на последиците от частичната или пълна загуба на слух обаче според повечето експерти в областта си остават едно голямо препятствие пред хората, които трудно достигат до специалист и в повечето случаи – много късно.
