Проблемите на „малките“ болници са надлимитната дейност и сезонността на заболяванията

"Проблемите пред университетските държавни болници са сериозни. Сред тях са невъзможността за пряко договаряне и закупуване на медицински изделия от производителя, силната конкурентна среда в лицето на частните болници и медицински центрове, текучеството на медицинските специалисти и риска от съдебни спорове във връзка с натрупаните задължения". Това каза изпълнителният директор на „Пирогов“ проф. Асен Балтов на конференцията „Иновации и добри практики“, която се състоя вчера.

Той подчерта и проблемът с незаплатената надлимитна дейност като за 2017 г. тя е в размер на 720 000 лв., а за 2018 г. – на над 500 000 лв. „Благодарение на прогнозните бюджети, издействани от БЛС за тази година, получихме известно спокойствие да можем да си вършим работата без напрежения“, каза проф. Балтов.

По думите му обаче болницата се развива успешно за периода 2017-2019 г., откакто той е изпълнителен директор. „Имаме сключени 15 договора с болници за телемедицина. Внедряваме нови идеи. Имаме най-много специализанти – 245, като за последните три години при нас са дошли да работят 140 млади колеги. За мен това е гордост, защото винаги съм твърдял, че в болница като Пирогов трябва да има много млади и ентусиазирани хора“, каза проф. Балтов.

Според него е решен и проблемът с работните заплати, след въвеждането на новите правила за фонд работна заплата и ДМС и сега в болницата са едни от най-високите заплати на медицинските сестри. Фонд „работна заплата“ е 61% от общите приходи на болницата и се равнява на 50,3 млн. лв.

„Това, което не сме успели да направим за периода е учредяване на Болнично настоятелство, център за долекуване на болните, привличане на повече чужди граждани за лечение и цялостно подобряване на сградния фонд“, каза още проф. Балтов.

За проблемите на специализираните областни лечебни заведения пък говори Ралица Христова, юрист на Специализирана болница за активно лечение за пневмо-фтизиатрични заболявания (СБАЛПФЗ) д-р Димитър Граматиков - Русе.

„Проблемите на „малките“ болници са силната зависимост от сезонността на заболяванията, липса на корелация между месечният лимит и сезонните особености на натоварването, което генерира голяма надлимитна дейност през зимните месеци или сериозен неизползван ресурс през летните месеци. Недостатъчно финансиране на белодробните клинични пътеки през годините, които са единственият източник на приход от Здравна каса. Недостатъчно финансиране на дейностите по лечение и профилактика на туберкулозата. Липсата на финансова помощ от общинския бюджет“, каза Христова.

Тя обаче подчерта и успехите Русенската белодробна болница. „Тя е една от малкото оцелели от своя „вид“ –от около 20 белодробни болници до 2011 до момента оцеляха не по-вече от 3-4 в нормално финансово състояние. Успя да се наложи като регионален център за лечение и обучение в областта на пулмологията. Създаде силен център за клинични проучвания и концентрира в голяма степен извънболничнатапомощ на региона в близост до болницата и с лекарите от болницата“, допълни Христова.