Преди 15 години беше немислимо да спрем терапията на пациент с онкохематологично заболяване

Проф. д-р Жанет Грудева е специалист по вътрешни болести, клинична хематология и медицинска онкология. Има над 150 публикации в научни издания. Ръководи клиниката по клинична хематология в УМБАЛ „Св. Георги” в Пловдив и е Главен координатор на Експертния съвет по клинична хематология. Ето какво сподели проф. Грудева за Портал на пациента по повод предстоящата на 27 септември Четвърта професионална среща „Хематология – успехи и предизвикателства” в Медицинския университет в Пловдив.

- Проф. Грудева, какви са пробивите в лечението на онкохематологичните заболявания?

- Постигнатото от световната хематология в последните 15 години е наистина впечатляващо. С таргетните терапии настъпиха сериозни постижения при лечение на основните групи онкохематологични заболявания. Иновациите на науката бързо влязоха и в клиничната практика.

Най-значителни са успехите при лечението на хроничната миелоидна левкемия. Преди години това заболяване имаше средна преживяемост 3 – 4 години, а сега пациентите забравят, че са болни. Наша пациентка – млада жена с това заболяване, получи ранен и пълен молекулярен отговор. При нея имахме възможност да спрем лечението, защото отговори на всички критерии, установени на базата на клинични изпитвания и одобрени от Европейската медицинска агенция. Преди 15 години дори не смеехме да си помислим да спрем терапията на пациент с хронична миелоидна левкемия, тоест да бъде без лечение и да поддържа ремисия. Решението да преустановим лечението при тази пациентка беше поради желанието на двойката да направи опит за създаване на поколение. Опитът се оказа успешен. Тази млада жена е вече майка с чаровна мъжка рожба. Заболяването продължава да е в ремисия без лечение. Това вече е реалност, а не е мечта.

- Каква е 10-годишната преживяемост на хората с хронична миелоидна левкемия?

- През 1982 г. само 8 от 100 пациенти с това заболяване са постигали 10-годишна преживяемост. Сега цифрите са обърнати – от 100 пациенти само 8 нямат 10-годишна преживяемост.

Мой пациент от Пловдив с тази диагноза има до момента 28 години преживяемост. Това е наистина впечатляващ резултат.

Сериозни успехи са постигнати и при лечение на множествения миелом. Въпреки че постиженията са по-скромни, имаме възможност да подобрим преживяемостта, свободна от прогресия, както и общата преживяемост. В клиничната практика навлязоха няколко нови молекули (медикаменти), които значително подобриха качеството на живот на тези пациенти.

За лечението на лимфоми прилагаме терапии както с моноклонални антитела, така и с малки молекули (в таблетна форма). Спектърът от лимфоми е много широк –ходжкинови и неходжкинови лимфоми (с много хистологични варианти). За лечението им се използват около 10 нови молекули – представители на таргетната терапия.

Трябва да подчертая, че новите медикаменти намират сравнително бързо своето одобрение и място в реимбурсния списък на Националния здравноосигурителен фонд. Така достъпът на пациентите до съвременно лечение е значително улеснен. Разбира се, тази иновативна терапия трябва да се прилага от специалисти с висока компетентност. Затова с нея лекуват клиничните хематолози от университетските клиники с трето ниво на компетентност. За Южна България това е Университетската болница „Св. Георги” в Пловдив.

- Има ли и какви са нерешените проблеми в хематологията?

- Все още има какво да се желае при лечението на острите миелоидни левкемии в световен аспект.

- Има ли иновации в други области на хематологията?

- Досега говорих само за малигнената хематология (онкохематологията), но хематологията включва и доброкачествени (бенигнени) заболявания като вродените коагулопатии (нарушения в кръвосъсирването), по-специално хемофилиите. Например при хемофилия А има вроден дефект и не се произвежда достатъчно кръвосъсирващ фактор 8. Този дефект се компенсира с внасяне на съответния фактор – плазмен, рекомбинантен, с удължен ефект. Това са етапи от развитието на терапията при хемофилия А, но базисният принцип на лечението не е променян. Сега обаче настъпи радикална промяна чрез създаване на медикамент с нов механизъм на действие. Касае се за двукомпонентно моноклонално антитяло, което байпасира  проблемното място във веригата на хемостазата. По този начин дефектното звено се преодолява. Т.е. иновации се правят не само в онкохематологията, а и при бенигнената хематология.

- Работи ли се с този нов медикамент в България?
- Нужно е малко време, за да може медикаментът да се прилага и в българската клинична практика. Но той е одобрен от Американската агенция по лекарствата и храните (FDA) и Европейската медицинска агенция (ЕМА). Понастоящем е в процедура за реимбурсация и в нашата страна.

- Каква е целта на професионална среща „Хематология – успехи и предизвикателства” на 27 септември и кроса на пациенти на следващия ден?

- Тази инициатива съществува от около четири години и цели да даде актуална информация за хематологичните заболявания. Провежда се веднъж в годината през септември, като на следващия ден винаги има крос на Гребната база в Пловдив. Организатори са Клиниката по клинична хематология и Клиниката по медицинска онкология на университетската болница „Св. Георги” с участието на Медицинския университет в Пловдив и голяма община Пловдив. Винаги се радваме на партньорството на фондация „Спри рака”. За първи път тази година направихме малко издание на кампанията и през април. Тогава поставихме акцент не толкова върху медицинската част, а на парамедицинската – психорехабилитацията и грижата за пациентите. Обърнахме също внимание и на начина, по който медиите отразяват нашите успехи в профилактиката, диагностиката и лечението на хематологичните заболявания. На медицинската конференция на 27 септември сме предвидили отново модул за медии и пациентски организации. А презентациите на хематолозите ще са посветени на най-новите терапевтични възможности.