Правят Единна информационна система за мониторинг на медицинските специалисти

Броят на лекарите-специалисти по Педиатрия в страната през 2021 г. е бил 1408 (1412 и 1416 за предходните две години). В структурата на лекарите-специалисти по специалности тези специалисти са 4.8% (между 6.2% и 3.4% в различните години). Това става ясно от анализа, направен в Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030.

От Министерството на здравеопазването са посочили като основен проблем устойчивата тенденция на намаляване и застаряване на лекари и други медицински специалисти за обслужването на деца. Броят на лекарите-специалисти, упражняващи специалността си през 2021 г. по отделните медицински специалности с детска насоченост, е 15 в Детска гастроентерология; Детска ендокринология и болести на обмяната – 28; Детска кардиология – 39; Детска клинична хематология и онкология – 29; Детска неврология - 25; Детска нефрология и хемодиализа – 11; Детска пневмология и фтизиатрия – 46; Детска психиатрия – 22; Детска ревматология – 11; Детска хирургия – 65.  

„При специалностите детски профил в национален мащаб се установява недостиг и въпреки тенденцията за нарастване на броя на лекарите по всички специалности за последните две години, траен остава дефицитът и намаляването с годините на броя на тези специалисти, особено в по-малките области на страната“, казват от МЗ. Дефицит се наблюдава и по отношение на лекарите – неонатолози (общо 259 за страната), като в някои от областите има само по един специалист.

По данни на НЗОК разпределението на лекарите със специалност с детска насоченост в договорите за болнична помощ е силно неравномерно на територията на страната. В много от областите липсват лекари по голяма част от видовете специалности по детски болести, което налага при необходимост от специализирана болнична медицинска помощ лечението да бъде осъществявано в друга област, където такива специалисти са налични.

От общия брой специалисти в София са 420 (21%), от които 239 са педиатрите (18% от специалистите в гр. София). В петте града с най-голям брой население от възрастовата група 0 – 19 години (София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора) са концентрирани 890 от специалистите, което е близо половината от наличните човешки ресурси за цялата страна (45%), от тях 534 са педиатрите (41%).

От МЗ отбелязват, че недостигът на медицински кадри води до влошаване качеството на предлаганите здравни услуги на населението, ограничаване достъпа до здравеопазване и влошаване на основни здравни показатели.

В Националната стратегия е записано, че за да бъдат подобрени механизмите за определяне и планиране на потребностите от медицински и други специалисти в здравеопазването, ще бъде осигурено събиране на по-качествена информация относно настоящите и потенциалните потребности на детското население от здравни услуги на национално и местно ниво, както и осигуреността и разпределението на наличните медицински кадри. Това ще бъде реализирано чрез планираното разработване и въвеждане на Единна информационна система за мониторинг на медицинските специалисти в НЗИС.

Въз основа на определените потребности и анализираната информация ще бъде планиран необходимият брой студенти по медицински направления до 2030 г., с основен фокус върху броя на медицинските сестри. Едновременно с това ще се предприемат мерки за повишаване на атрактивността на медицинските професии с активни информационни кампании, с фокус в училищата за повишаване на осведомеността относно широките възможности за кариера в сектора за здравеопазването, услуги и грижи за деца. За осигуряване на съвременно и отговарящо на развитието на потребностите обучение на медицинските кадри, съвместно с висшите училища периодично ще бъде анализирана нуждата от актуализация на учебните програми, насочено към подобряване на компетентностите за работа и грижи за деца, консултиране, екипна работа и др.

За създаването на привлекателни условия за обучение за придобиване на специалност, Министерството на здравеопазването пък ще продължи политиката за насочване на държавното финансиране към специалности, при които се отчитат негативни тенденции, включително в областта на детското здравеопазване. Тази политика ще бъде разширена чрез целенасочени финансови стимули за започване на специализация по дефицитни специалности, имащи отношение към диагностиката и лечението на деца.

От МЗ допълват, че в процеса ще бъдат включени и работодателите, които ще бъдат ангажирани да осигурят добри условия на труд, както и справедливо и пропорционално възнаграждение спрямо тежестта на съответната медицинска професия и специалност.

„Ще бъдат използвани всички съществуващи механизми за подкрепа на развитието и задържането на медицински специалисти, предвидени в Оперативните програми на ЕС и Плана за възстановяване и устойчивост“, пише още в Стратегията.

Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030 може да видите тук.