Поставянето на диагнозата е като детективска работа

Д-р Весел Кантарджиев завършва "Медицина" в Медицинския университет в София през 2004 г. През 2013 г. придобива специалност "Дерматология и венерология", а от 2018 г. е и "доктор по медицина". Започва работа в Клиниката по дерматология буквално от "студентската скамейка", като между 2004 и 2006 г. е доброволец. След това е назначен за oрдинатор към Отделението по дерматохирургия. През 2014 г. става негов началник, а година по-късно оглавява Отделението по кожни и венерически болести.

Д-р Кантарджиев има няколко обучения в чужбина. Първото е през 2009 г., във Виена, Австрия при проф. Ервин Чахлер. През 2013 г. овладява тънкостите на дерматохирургията в Мюнхен, Германия, при проф. Маркус Браун-Фалко. В периода 2011-2014 г. д-р Кантарджиев е модератор на различни курсове в рамките на Лятната академия по практична дерматология и естетична медицина в София. Ръководи обученията по криохирургия четири поредни години (от 2011 до 2013 г.). През 2013 г. е модератор на курса по хирургия на нокти, заедно с проф. Екарт Ханеке. А година по-късно - и този по дерматохирургия, съвместно с д-р Северин Льойтли. Д-р Кантарджиев е експерт-консултант на Здравната каса за лечението на псориазис. Председател е на комисията за отпускане на скъпоструващи медикаменти за терапията на това заболяване към НЗОК. Хоноруван преподавател е в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Има публикации в български и чуждестранни научни издания, както и участия на международни форуми и конференции в страната. Д-р Кантарджиев е член на Етичната комисия към Столичната колегия на Българския лекарски съюз (БЛС), както и на Етичната комисия на ВМА. Част е от Онкокомитета на Академията. 

Д-р Кантарджиев, как избрахте медицината за своя професия?

Аз съм трето поколение доктор и от двете страни. И двамата дядовци, светла им памет, бяха лекари, майка ми, лека й пръст, беше доктор, баща ми е доктор. Вкъщи много рядко се е говорело за теми, несвързани с медицината и още от малък в мен се създаде една любов към нея. Виждаше ми се много интересно. Първо, поставянето на диагнозата, което е малко като детективската работа. След това е удовлетвореността, когато помогнеш на някого, без значение дали с благодарност или без благодарност в очите му. Човек се чувства по-добре.

А как избрахте специалността си?

Баща ми, бидейки микробиолог, се занимаваше още от едно време с полово предавани инфекции и на мен, още като малък, ми беше много интересно. Трудно бих могъл да го достигна в микробиологията и постоянно щяха да ме сравняват с него или пък щяха да казват: „Виж колко по-лесно му се получиха нещата, заради баща му“. Затова реших да избера специалност, която хем се занимава с полово предавани болести, хем да не е микробиология. Това е една от причините да избера дерматологията. Отделно, тя е доста артистична специалност. Много от моите колеги я подценяват и я смятат за лека, но в дерматологията има изключително тежки и животозастрашаващи случаи. Донякъде е и хирургична специалност и ако човек го влече хирургията, може да се изявява. Дерматологията няма научаване – има от изключително често срещани кожни промени до изключително редки и екзотични.

Кои са случаите в кариерата Ви, които няма да забравите?

С човешкото нещастие не можеш да свикнеш. Има автоимунни заболявания, които са ужасяващи, а една част от тях водят до фатален край. Меланомът, който е най-злокачественото заболяване, описвано до момента, също е в нашата специалност. С тези неща няма как да свикне човек, колкото и да не са толкова чести. Помня всичките си пациенти в тежко състояние.

В България меланомът сякаш не е толкова разпространен, колкото например в САЩ. На какво се дължи това?

Колкото държавата е по-близо до екватора и на колкото по-висока надморска височина, толкова повече зачестяват случаите. За щастие, в България не е много разпространено това заболяване, но за сметка на това случаите с меланом, които виждаме, са в много напреднала фаза. Минава изключително много време от появата му до поставянето на диагнозата, което в голямата си част е фатално.

На какво се дължи това забавяне?

Когато една бенка тръгне да нараства, това се случва пред очите на пациента и той не го забелязва. По-често го забелязват близките му, които виждат пациента по-рядко. Другата причина, и може би най-главната, е, че тези образувания не болят. Когато човек не го боли, е склонен да неглижира проблема.  Доказана е пряката зависимост между появата на меланом и изгарянето на слънце в детска възраст. Има пряка връзка и с изгарянето на солариум. Това се доказа преди няколко години. Препоръката е да се избягва печенето на плажа между 11 часа и три часа следобед, когато слънцето е най-силно. В пълна сила това важи за децата и най-вече за бебенцата. Съветът ми е до две-тригодишна възраст да не се водят децата на плаж. Първо, заради слънцето и второ – заради обезводняването.

Каква е причината да останете в България?

Човек си тежи на мястото. Безспорен е отливът на младите специалисти, 50% от новозавършилите лекари заминават за чужбина, но все пак не всичко в медицината се върти около парите. Разбира се, добрият лекар трябва да получава добро заплащане, но в медицината специално не всичко се върти около това. И третата причина е, че все някой трябва да остане, за да помага на съгражданите си. При все че отношението към лекарското съсловие става все по-лошо и по-лошо, уважението все повече намалява, обиждат ни, бият ни, но това не са причини да откажат някого, ако си обича професията и родината. В моя род всички са били на специализация в чужбина и са имали възможност да не се върнат, но са се върнали. Аз също съм бил на специализация в чужбина, но съм се върнал. Колкото и да е хубаво там, колко и животът да е по-уреден, колкото и повече да уважават лекарите, някой трябва да остане и в тази държава. А ако наистина е добър в работата си, с течение на времето идва и възнаграждението. Прави ми впечатление, че младите лекари са все по-финансово ориентирани, докато по мое време важното беше да научиш занаята, да започнеш да го практикуваш и да станеш добър. Докато преди ни беше важно да ни дадат шанс, да специализираме, да се развиваме, сега младите колеги идват с думите: „Колко пари ще взимам?“. А парите идват с професионализма. Ако трябва да съм честен, за пари започнах да си мисля след четвъртата-петата година след като започнах да се занимавам с дерматология., при това – без да го споделям с никого.

Дерматологията обаче е една от най-печелившите специалности и много от колегите Ви могат да отдадат тези Ви разсъждения точно на този факт.

Това безспорно е така. Дерматологията обаче се дели на клинична и естетична. Аз с естетична дерматология не се занимавам. Болшинството от пациентите, които оперираме в нашата клиника, са възрастни хора със злокачествени заболявания и при тези пациенти заплащането на стои като водещ фактор. Стои удовлетворението от това да им помогнеш. Иначе безспорно е така – естетичната дерматология, разкрасителните процедури са сред най-скъпите. Трябва да се намери баланс между това да си позволяваш достойно да съществуваш и да се чувстваш добре от това, да спиш спокойно.

Споменахте агресията срещу лекарите – смятате ли, че информационните кампании са достатъчни, за да бъде преодоляна?

Откакто започна последната кампания, всеки ден има тормоз над лекари. Не мисля, че по някакъв начин се е отразила. Това може би е вкоренено в психологията на българина.

Навремето лекарите са били най-уважаваното съсловие.

Да, но навремето. Общо взето, уважението към лекарите върви с коефициента на интелигентност и образованието.

Как се разтоварвате от работата в клиниката?

От ранна пролет до късна есен, когато времето го позволява, се движа с колело. За съжаление, в столицата въздухът не е от най-чистите, но пък умерената физическа активност повишава нивата на ендорфините. Когато ми се отдава възможност, обичам да се разхождам сред природата – било то на планина или в полето. Цял живот съм тренирал нещо. Навремето съм тренирал 7-8 години плуване, фитнесът също не е за подценяване, но физическата активност не е задължително да бъде в залата.

Случва ли Ви се, когато сте сред приятели и в компания, да Ви бъдат задавани въпроси с диагностичен характер?

Свикнал съм с това, то ме следва неотклонно, където и да отида, сред каквито и компании да съм. Контактувам с доста хора, но не е имало случай, в който да не стане дума. При това, не е задължително въпросите да са свързани със специалността ми. Естествено е това, тъй като всеки човек от време на време има някакви кожни проблеми, но като цяло въпросите са общомедицински. Въпрос на навик и в никакъв случай не мога да кажа, че ме дразни. Свикнал съм.

Снимка: Надежда Ненова