За подобряване на достъпа до скрининг, диагностика и лечение на диабета и усложненията му се обявиха сдруженията „Диабет и предиабет”, „За инсулиновите помпи”, асоциация „Диабет тип 2” и пациентски организации „Заедно с теб“ в навечерието на Световния ден за борбата с диабета – 14 ноември. Организациите отбелязват, че по официалните статистически данни на Диабетния регистър броят на заболелите от диабет в България надвишава 460 хиляди души, а по данни на Световния диабетен атлас реалният брой на диабетно болните в България е 520 хиляди души. Съществува и огромен брой недиагностицираните пациенти и съответно те не се лекуват и не контролират заболяването си.
"Към момента в България не съществува цялостна програма, която да решава проблемите, свързани с липсата на ежегодни скринингови програми, обхващащи всички рискови групи, липсата на специалисти в малките населени места и труднодостъпни региони, липсата на достатъчно ресурси за профилактика. Това е причина за ненавременното лечение и настъпване на диабетни усложнения. Това допринася за допълнителна бюджетна тежест и необходимост от прилагане на скъпоструващи терапии за лечение на диабета и усложненията от него“, пишат в становището си организациите.
По думите им е затруднен достъпът до качествена медицинска помощ в някои райони в страната и липсват програми за обучение на всички диагностицирани пациенти, които да подобрят придържането към терапията и контрола на кръвната захар
Сред останалите отбелязани проблеми са, че само 73 000 диабетици получават лентички за глюкомери, реимбурсирани по НЗОК. При всички останали контролът е слаб или напълно липсва. Освен това България е една от малкото държави в ЕС, която не реимбурсира напълно сензорите и консумативите за тях. Сензорите са най-модерният способ за контрол на диабета както при деца, бременни и тежко увредени възрастни пациенти, така и при всички останали, посочват от пациентските организации.
„У нас профилактика за диабетно стъпало се провежда рядко и по изключение. Лечението на болните с диабетна полиневропатия често е закъсняло, когато раните се появят в 3-5 стадий на болестта. Има поне 15 000 български диабетици, диагностицирани с това диабетно усложнение. Счита се обаче, че броят на болните, които получават рани вследствие на диабетно стъпало, е около 5 на сто от всички диабетици, това означава, че около 26 000 души получават язви, рани. Около 140 души годишно претърпяват ампутация поради диабетно стъпало. За пациентите в първи и втори стадий на диабетна полиневропатия е показано приемането на медикаменти, но много от диабетиците не ги купуват, защото не могат да си го позволят. В 3-5 стадий диабетиците получават рани и язви, които се лекуват трудно и скъпо, причиняват огромна болка, затруднение в придвижването, проблем в работоспособността, ампутации. Поради загубата на сетивност при пациентите с диабетна полиневропатия нараняванията по краката могат да останат незабелязани и да доведат до улцерация, тежка инфекция и ампутация в по-късен етап. За своевременна диагностикаи и патогенетично лечение на диабетната полиневропатия, включително формите с отпадна симптоматика и загуба на сетивност, са необходими повече скрининги и повече апарати за диагностика в клиниките“, пише още в становището.
Организациите настояват лечението на всички диабетици да се следи от ендокринолог, без значение дали има или не направления за това. „В момента само диабетиците с тежки усложнения са диспансеризирани при ендокринолозите, другите се наблюдават от личните лекари. Смятаме за много по-успешен модел наблюдението да е от ендокринолози, това ще е от полза както от пациентите, така и ще намали разходите за лечение“, посочват още те.
