Общинската болница МБАЛ “Св. Мина“ в Пловдив се води към умишлено ликвидиране. За това алармираха от регионалния съюз на КТ “Подкрепа“ и лекари от здравното заведение, съобщи БНР.
Лекарите от бившата Първа градска болница изразиха тревога, че се готвят структурни промени и съкращения на персонал, без да са съгласувани с Общинския съвет и без да има окончателно решение за вливането на здравното заведение в другата общинска болница. Според тях, въпреки добрите финансови показатели през последните месеци, ръководството на болницата е договорило изключително нисък бюджет за юни в размер от 206 000 лева, при необходим фонд за заплати от 256 000 лева.
Това не само ще остави лекари и персонал без възнаграждения, но и крие риск за медицинската дейност. Медиците смятат, че финансовото състояние на Първа градска болница умишлено се влошава и след сливането с другата болница сградата ѝ ще бъде взета от общината.
От община Пловдив пък заявиха, че твърденията за готвена ликвидация на МБАЛ „Св. Мина“ са несъстоятелни и не отговарят на истината.
"Относно МБАЛ „Свети Мина“ има решение от 22.12.2016 г. на Общинския съвет за процедура по вливане. В тази връзка са гласувани и независими проверители по Търговския закон да извършват проучване, което ще бъде разгледано от общинските съветници. С предоставените по решение на Общинския съвет 2 млн. лв. от общинския бюджет предстои разплащане на просрочени задължения към кредиторите на болничното заведение.
Процедурата по вливане е продължителен процес и с оглед на сложността й и високия обществен интерес, както и с цел да се защитят интересите на работещите и в МБАЛ „Св. Мина“, и в МБАЛ „Св. Пантелеймон“, стриктно се спазват правилата, предвидени в нормативната уредба", пише в позицията на общината.
"Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист. Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ. Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин. Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори." Мартин Нимьолер