Планират Детската болница да е водеща за консултативна помощ в националната педиатрична мрежа

В Картата на дългосрочните нужди от здравни услуги и инвестиции, приета от Министерски съвет, специално място е отделено на болничните педиатрични грижи, най-вече заради високите нива на детска смъртност.

През 2021 г. в България са починали 326 деца на възраст до 1 г. (301 за 2020 г.), като коефициентът на детската смъртност е 5.6‰ за 2021 г. при 5.1‰ за 2020 г. Анализът на умиранията при децата до 1-годишна възраст по причини показва, че най-голям е броят на починалите поради някои състояния, възникващи през перинаталния период - 134 (41.1%). Следват вродените аномалии, деформации и хромозомни аберации - 59 (18.1%), болести на органите на кръвообращението (10.7%) и болести на дихателната система (10.4%). Тези 4 класа обуславят 80.3% от всички умирания на деца до 1-годишна възраст.

Перинаталната детска смъртност през 2021 г. се увеличава и е 8.8 на 1 000 родени деца,

при средния показател за ЕС (6.2%%). Неонаталната детска смъртност след 2000 г. показва ежегодна тенденция за намаляване, но през 2021 г. се увеличава и достига 3.1% като се доближава до средната стойност в ЕС на този показател (2.4%). Постнеонаталната детска смъртност също показва тенденция на намаляване и през 2021 г. достига 2.4 на 1 000 живородени без умрелите до 28-ия ден. Средната стойност за ЕС е 1.1% - над 2 пъти по-ниска от тази за България. Интегралният показател, характеризиращ вероятността за умиране на децата преди достигане на 5-годишна възраст, е с два пъти по-високо ниво от средното за ЕС.

Според авторите на Националната карта тези показатели са основни индикатори за нивото на здравната грижа, макар че върху тях голямо влияние оказва и нивото на социално благополучие и начин на живот. Въпреки провеждането на частични интервенции в областта на майчиното и детско здраве, в България все още липсва цялостна и интегрирана национална политика, която да гарантира необходимата структура, ресурси и организация на педиатричната помощ, адаптирана към нуждите на българските деца.

Данните за хоспитализираната заболеваемост при децата до 18 години показват, че през 2021 г. в болнични заведения са лекувани 168 675 деца или 142 хоспитализации на 1 000 деца. В структурата на хоспитализираната заболеваемост по класове болести по МКБ водещи са Клас X Болести на дихателната система (28.9%), на второ място са Клас XVI. Някои състояния, възникващи през перинаталния период (11%), следвани от Клас XIX. Травми и отравяния (9,8%). (фиг.39)

В отделните области на страната се наблюдават

значителни различия в честотата на хоспитализациите,

които се обуславят както от структурата и капацитета на съответната педиатрична мрежа, така и от социалния статус на живеещите в съответната област.

Разкритите специализирани педиатрични легла в страната са 3935, от които 1450 легла по неонатология и 2485 легла по педиатрия. От леглата по педиатрия само 215 са специализирани по профилните детски специалности и са разкрити в лечебни заведения в градовете София, Варна и Плевен. „В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно медицинския стандарт „Педиатрия“ високоспециализирани дейности в целия обхват на детската патология могат да се извършват и в общопрофилни педиатрични структури с III ниво на компетентност, т.е. липсата на разкрити специализирани легла не е единствен критерий за липса на капацитет за оказване на високоспециализирана педиатрична грижа“, казват авторите на Картата.

Осигуреността с легла в областите варира значително - от 0,77 на 1 000 деца в област Перник до 4,55 на 1 000 деца в Област Пазарджик, което трудно би могло да бъде обяснено с вариации в здравни статус на децата. Тези диспропорции се намаляват на регионално ниво, но остават значими. Съгласно методологията, използвана при разработването на Националната здравна карта на България, потребностите от педиатрични легла се определят за всяка област в съответствие с конкретните здравно-демографски показатели за областта и спецификата на регионалната здравна мрежа, при придържане към следните индикативни стандарти за осигуреност по отделните видове легла. Според Евростат осигуреността с педиатрични легла трябва да е 1,63 на 1 000 деца (приравнено към 0,30 на 1 000 души население), а с неонатологични - 0,82 на 1 000 деца (приравнено към 0,15 на 1 000 души население).

При прилагане на тази методология в страната се установява потребност 2063 легла в структури по педиатрия, от които 1754 легла за базова педиатрична помощ на местно/областно ниво, 206 легла за покриване на потребностите от специализирана педиатрична помощ на регионално ниво и 103 легла за покриване на потребностите от високоспециализирана педиатрична помощ. Необходимите легла по неонатология са 1032 неонатологични легла, от които 723 легла за базова неонатологична помощ на местно/областно ниво, 206 легла за покриване на потребностите от специализирана педиатрична помощ на регионално ниво и 103 легла за покриване на потребностите от високоспециализирана педиатрична помощ.

Анализът на данните за настоящото състояние на педиатричната помощ в страната показва, че на областно ниво 

е осигурен достатъчен капацитет за покриване на 3-то ниво на болнично обслужване

(базови болнични услуги) в обхвата на специалността педиатрия, който надвишава определените потребности при настоящият брой на детското население на страната.

По данни на НЦОЗА годишната използваемост на педиатричните легла през 2021 г. е 52%, т.е. фактически използваните легла  са 1292. Доколкото, дори и според оптимистичните демографските прогнози, този брой няма да се увеличава, то този капацитет е в състояние да покрие и дългосрочните нужди от педиатрични грижи в болнични условия. По-детайлния анализ на ситуацията по области обаче показва, че част от този болничен капацитет е осигурен в малки болници с местно значение, които осигуряват добър достъп до болнични услуги, но са с изчерпващи се възможности по отношение на предоставянето на качествени и комплексни педиатрични грижи на място. Често тези болници осъществяват трансфер на пациенти до по-големите болници с областно значение.

Необходимо е да се намери добър баланс между възможностите за добър достъп и предоставяне на услуги в общността и гарантирането на подходящото ниво на болнично лечение. В тази връзка от ключово значение е подкрепата за педиатричните структури на ниво област, които могат да осигурят необходимия обем и качество на грижата за малките пациенти. Това са структури в лечебни заведения за болнична помощ - многопрофилни болници за активно лечение, които разполагат с възможности за осъществяване на дейност по основните медицински специалности, имат гарантиран непрекъснат спешен прием в режим 24/7, организиран в Спешно отделение с най-малко II ниво на компетентност, разположени са в градове с 3-то или 4-то ниво с потенциал за преминаване на 3-то ниво, както и в столицата и градовете от 2-ро ниво, когато капацитета на структурите с регионално значение не е достатъчен; в градове с най-висока концентрация на социални и медико- социални услуги за деца и учебни заведения, които могат да бъдат подкрепени с капацитета на педиатричната структура и градове с най-благоприятно демографско развитие - възрастова структура, коефициент на възрастова зависимост, темп на динамика на детското население и др.

Според картата на територията на всяка област трябва да се осигури поне една такава педиатрична структура, която се явява

областен център за координирана педиатрична грижа,

осъществява интеграция на услугите и връзка между педиатричните структури с местно значение и тези с регионално и национално значение. Тази структура следва да има необходимия капацитет за предоставяне на болнични услуги в рамките на определените потребности от легла на ниво област. Останалите педиатрични структури в съществуващи лечебни заведения на територията на съответната област, могат да бъдат подкрепяни до установените местни потребности при наличие на местен капацитет и подкрепа от местната власт и общността.

В Националната карта особено значение се отдава на осигуряването на национален център за комплексно лечение на деца (Национална детска болница), интегриращ болнични и амбулаторни услуги в областта на диагностиката, лечението и наблюдението на деца със заболявания в обхвата на всички медицински специалности. Основна характеристика на центъра ще е осигуряването на комплексност на диагностика и лечението и прилагане на високоспециализирани медицински дейности, осигурени с високотехнологична апаратура и компетентен медицински персонал, като всичко това ще се предоставя в приветлива и адаптирана към детската психика среда.

Центърът ще е водещо звено за консултативна помощ по отношение на останалите структури от националната педиатрична мрежа и за обучение на медицински специалисти.

Анализът на данните за осигуреността с легла по неонатология показва, че на национално, регионално и областно ниво е налице необходимия капацитет за посрещане на нуждите от неонатологична помощ.

Във всички области на страната (с изключение на област Видин) има функциониращи структури по неонатология с най-малко II ниво на компетентност, осигуряваща базово ниво болнична неонатологична помощ - в градовете областни центрове от 1-во, 2-ро и 3-то ниво. Във всички региони на страната - в градове от 1-во и 2-ро ниво има функциониращи структури по неонатология с III ниво на компетентност, осигуряващи специализирана болнична неонатологична помощ. На територията на гр. София има функциониращи 3 структури по неонатология, осигуряващи високоспециализирана неонатологична помощ за новородени деца от цялата страна. По данни на РЗИ структурите по неонатология са добре осигурени с материално-техническа база и ресурси, в резултат на дългосрочна политика за подкрепа на неонатологичната помощ в страната, в т.ч. чрез средства от ЕС. На настоящият етап оценката е, че не са необходими целеви инвестиции в тази сфера.