С 8-10 години по-кратко живее българския мъж от средно европейския, при жените това е с 6-8 години по-малко. Това е причината в Националната здравна стратегия да бъде заложен определен комплекс от мерки, които ние планираме да въведем и в Националния план за сърдечносъдово здраве. Това каза пред БНР доц. Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България.
По думите му Планът ще надгражда Стратегията. „Ние можем да определим конкретните мерки, които да приложим, за да постигнем целите в Стратегията. Пет са приоритетите ни в този план, като обществено-важният приоритет е превенцията. Но също и ранно лечение, рехабилитация, качество на живот и се надяваме, че институциите ще го приемат, ще ни помогнат да въведем тези мерки и ще контролираме за тяхното изпълнение“, допълни доц. Трайков.
"Иска ми се българското здравеопазване да бъде на нивото, на което е европейското такова. Защото ние се движим напред, приближаваме се, но все още не сме там. Имаме път, който трябва да извървим, но това всичко зависи от нас“, каза още той.
„Планът за сърдечносъдовото здраве е почти на финала. Имаме всички данни и методи как да постигнем нашата основна цел - намаляване на сърдечносъдовата смъртност и заболеваемост. Това ще стане най-вече с въвеждането на превенцията, улеснен достъп до висококачествено здравеопазване и грижи и по-широко въвеждане на информационни технологии за мониториране на пациента“, каза и проф. Кирил Карамфилов, началник на Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Александровска“ и бъдещ председател на Дружество на кардиолозите.
Той уточни, че в Плана има и мерки като подобряване на организацията в болничната помощ, подобряване на диагностика, въвеждане на повече образни изследвания.
Проф. Карамфилов каза още, че предстои да много да се работи по здравната култура на подрастващите, защото страната е на първо място по тютюнопушене сред младите хора, следват злоупотребата с алкохол и зависимостите. Бъдещото поколение не е много наясно какво трябва да прави или е наясно, но не го прави.
„Младите хора не знаят каква превенция има срещу сърдечносъдовите болести, но също и липсва превенция сред високорисковите групи, да се откриват и да се лекуват. Лечението също може да бъде оптимизирано, така че ресурсът, който е отделен, който не е малко, да бъде адекватно използван. И ние да лекуваме не най-тежките пациенти, а да лекуваме пациентите навреме. Това, че няма оптимален контрол на рисковите фактори е причината да сме в челните редици по смъртност от сърдечносъдови заболявания“, каза още той.
