Броят на пациентите с ревматологични заболявания у нас непрекъснато нараства, а това води да значителна тежест за здравната система. Между 2020 г. и 2023 г. се отчита значително увеличение на амбулаторни процедури № 42 и № 38 с 57% и 60%, както и ръст от над 50% при пациенти по клинична пътека 90. Тези данни изнесе на пресконференция, организирана от Асоциацията на пациенти активни в здравеопазването (АПАЗ), здравният икономист Аркади Шарков.
Разходите за дейности по амбулаторни и клинични процедури се увеличават непропорционално на броя на пациентите. Между 2020 г. и 2023 г. разходите нарастват със 116%, докато броят здравноосигурени лица с ревматични заболявания се увеличава с 43%, посочи той и обясни, че този ръст се наблюдава при всички ревматологични диагнози – ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, псориатичен артрит, снидром на Вегенер, лупус еритематодес и склеродермия.
„Тази диспропорция показва, че здравната система изпитва сериозни трудности да поддържа финансово адекватно лечение за всички пациенти, което подчертава необходимостта от по-добро управление на разходите“, категоричен бе икономистът.
„Ревматичните заболявания водят до загуба на работоспособност, като през 2023 г. загубените работни дни вследствие на ревматични заболявания са 89 000, което генерира икономически загуби от около 65 млн. лв. Най-големите загуби са свързани със серопозитивния ревматоиден артрит, който води до загуба на 35 773 работни дни и разходи за икономиката от над 2,6 млн. лв.“, допълни той.
През 2023 г. броят на здравноосигурените лица, които използват лекарствена терапия за лечението на ревматични заболявания, частично заплатена от НЗОК, възлиза на приблизително 18 000 пациенти, което е увеличение с около 30% в сравнение с 2020 г., с уточнението, че фармацевтичната индустрия доплаща разликата от 33 млн. лв. до крайната цена, за да може лекарството да бъде безплатно за пациента.
Пътят на пациента до ранната диагноза, достъпът до съвременно лечение и проследяване обаче никак не е лек, категорични бяха Анета Драганова от АПАЗ и Боряна Ботева от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ).
По данни от полустандартизирано социологическо прочуване, проведено сред 1000 пациенти от 28-те области на страната, огромната част от тях признават, че имат проблем с дългото чакане пред лекарските кабинети, транспортните разходи, допълнителното заплащане на прегледи при специалист. Ето защо някои пациенти се отказват от лечението, прекъсват го и се влошават бързо, което отново ги извежда в риск от бърза инвалидизация.
Трудният административен път се усложнява допълнително поради това, че след иницииране и одобрение на електронния протокол за скъпоструваща терапия се налага пациентът да планира преглед при личен лекар, чиято единствена цел се свежда само до генериране на електронна рецепта, казват пациенти, анкетирани в рамките на проучването. Същата електронна рецепта обаче не дублира валидността на електронния протокол. Към момента, при издаване на 6-месечен протокол се налага двукратно посещение при личен лекар, което невинаги може да се осъществи навреме, в рамките на установените нормативно срокове.
Пациентите предлагат всеки ревматолог да изпълнява амбулаторна процедура № 42 с цел осъществяване на ефективен контрол на заболяването при пациентите си. По този начин ще се спести безкрайното пътуване на пациентите до установените към момента експертни лекарски комисии (ЕЛК). Също така от АПАЗ и ОПРЗБ ще настояват да се увеличи броят на ЕЛК, за да се постигне равномерно териториално покритие в страната, а не както в момента ЕЛК са концентрирани само в 5 големи града.
Според пациентските организации е важно да се оптимизират средствата на НЗОК, така че да се гарантира лесен и своевременен достъп до диагностика, лечение с иновативни медикаменти и медицински изделия. Те предлагат още електронната рецепта да следва продължителността на протокола за скъпоструващо лечение.
Според проф. Румен Стоилов, председател на Българското дружество по ревматология, експертните комисии наистина трябва да са повече от сега действащите 9 в 5 града, но ревматолозите в страната са само 196 и в цели области няма нито един ревматолог.
Едно от най-важните неща е ранната диагностика и адекватното лечение, тъй като ревматологичните заболявания са автоимунни, а новите терапии са изключително ефективни и могат да забавят значително инвалидизацията, посочи той.
Според проф. Стоилов обаче продължителността на протокола за лекарства на пациентите не трябва да е 1 година, както искат пациентите, тъй като това е много дълъг период, през който пациентите не се проследяват от ревматолога.
Предстои предложенията да бъдат обобщени и представени в МЗ, НЗОК, НСЦРЛП и всички институции, които имат отношение към поставените проблеми.
