ПП-ДБ с план срещу демографската криза

План за справянето с демографската криза са разработили от ПП-ДБ заедно с екип от експерти. Това съобщи зам.-председателят на новата парламентарна комисия по демографската политика, децата и семейството Елисавета Белобрадова в профила си във фейсбук.

Според данните, публикувани в плана, демографският срив е по-скоро социален, отколкото здравен проблем. Тенденцията на индекса на плодовитост у нас през последните 20 години е сравнително растяща, с промени в последните години, свързани с пандемията. България има индекс на плодовитост в средното за ЕС ниво – 1.58 за 2021 г. спрямо 1.53 за ЕС. „Тези данни ясно показват, че българската жена може да бъде „оневинена” от ролята си на основен причинител на демографската криза и очевидно причините за отрицателния прираст се коренят в други фактори, а не в нормалното ниво на плодовитост и раждаемост“, коментират авторите на проекта.

Въпреки това те са заложили редица мерки, подкрепящи периода на бременността, майчиното и детско здраве,

с които ще гарантиран по-висока раждаемост

и намаляване на детската и майчината смъртност.

Сред тях са въвеждане на изисквания към специализираните клиники за асистирана репродукция за протоколи за добра практика и доказване на успеваемост чрез данните в ИАМО, за да работят с публично финансиране, а НЗОК да покрива изследванията, необходими като минимум за дейности по асистирана репродукция. Да бъде регламентирана спецификата на проследяване на бременност на жени с безплодие в анамнезата (забременели с асистирана репродукция); да се регламентира и гарантира комуникацията между екипа по асистирана репродукция, екипа, проследяващ бременността и родилния екип и НЗОК да поеме заплащането на изследване на яйчников резерв и спермограма за жени 20-40 г. и мъже 20-45 г. с предполагаеми проблеми, свързани с репродуктивното здраве искат още от ПП-ДБ.

От коалицията настояват да се утвърдят правила за добра практика, включващи регламент за насочване на пациента към подходящ специалист или протокол за лечение по време на бременност и да се приемат необходимите промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за социалното осигуряване за участие на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи в Националния рамков договор.

Според записаното в проекта е необходимо поетапно да бъдат създадени

условия за въвеждане на акушерски модел на проследяваща грижа

за здравите бременни/ раждащи/ родилки, както и създаване на мобилни екипи за обслужване на бременни от уязвими групи и в труднодостъпни населени места (патронажна грижа). За преодоляване на недостига на акушерки пък се предвиждат нормативни промени и бюджетиране.

Като основен проблем в здравния сектор от коалицията посочват дела раждания с цезарово сечение. Според предоставената на експертите статистика от МЗ и НЗОК около 27 000 от ражданията във всяка годините между 2015 г. 2019 г. вкл. са оперативни, като заради намаляващия им общ брой това число съставлява близо 48% през 2019 г. „Важно е да се спомене също, че в България почти не съществува опция за опит за вагинално раждане след цезарово сечение, което предполага, че след раждане с цезарово сечение, всички следващи раждания също ще бъдат такива. Здравните институции на този етап не събират данни, не ги анализират и не приоритизират подобряването на условията за раждане, като в това число попадат както по-добрият медицински и здравен изход за майката и бебето, така и акцент върху преживяването на раждащите жени – фактори, които влияят върху избора на жените да имат (още едно) дете“, пише в проекта.

За по-добри условия за раждане от коалицията предлагат осъвременяване и въвеждане на нормативно регламентирана актуализация на правила за добра практика; инвестиции във всички публични лечебни заведения за обособяване на самостоятелни родилни зали и обновяване на апаратурата; гарантиран безплатен достъп на бащата или друг придружител на родилката в предродилна зала и по време на раждане; осъвременяване на учебните програми и изискванията за продължаващо обучение, а в сътрудничество със Спешна помощ – разработване на план за спешен транспорт на родилки и новородени в регионите със затруднен достъп до лечебно заведение с родилно отделение.

По отношение на детската смъртност в плана е отбелязано, че България е част от общата европейска тенденция за устойчиво намаляване на детската смъртност в последния половин век, но темпът на подобрение е сравнително малък и не позволява страната ни да излезе от негативната челна тройка на държавите с най-висока детска смъртност в ЕС от самото ни влизане в съюза до момента.

През 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4%, а през 2021 г. – 5.6‰. През 2020 г. е бил 5.1‰. „Покачването на детската смъртност се дължи изцяло на влошаване на показателя за селата. Тенденцията

коефициентът на детска смъртност да е значително по-висок в селата, отколкото в градовете,

е трайна, като през 2021 г. делът на починалите в проследяваната група в селата е почти двоен спрямо този в градовете – 8,7‰ спрямо 4,5‰“, смятат авторите на проекта.

В плана се коментира и недостига на медицински персонал като фактор, оказващ негативно влияние върху майчиното и детско здраве. Там са цитирани данни от доклад на Съвета за икономически анализи относно недостига на медицински специалисти през 2023 г.  От документа става ясно, че докато общия брой на лекарите в страната е по-скоро задоволителен, то лекарите по конкретни специалности са в остър недостиг, а медицинските сестри са намалели до ниво, което застрашава функционирането на системата.

Сред лекарските специалности като най-остър е очертан недостигът от общопрактикуващи лекари – при медиана (среден брой специалисти на 100 000 души население в дадената държава) 72,1 на 100 хил. души население, за България стойността възлиза на 57,4. Това съответства на недостиг от малко повече от 1000 лекари за цялата страна. В относително изражение това представлява недостиг, равняващ се на около 1/4 от общия брой общопрактикуващи лекари, отчетен за 2021 г. Единствената област, в която съотношението на броя на общопрактикуващите лекари спрямо медианата, изчислена за избраната група държави, е над единица, е област Плевен. В абсолютни числа най-голям недостиг се наблюдава в областите София (столица) (приблизително 200 лекари), Бургас (над 100 лекари) и Пловдив (над 70 лекари).

След тях се нареждат психиатрите, при които съотношението на 100 хил. души е 10,2, при медиана от 17,0. Това предполага дефицит от над 460 психиатри или над 70% от общия им брой за 2021 г. При психиатрите също само в една област не се наблюдава дефицит – област Ловеч. Най-остър е дефицитът в област София (столица) (над 90 психиатри), следвана от област Пловдив (около 50 психиатри) и областите Благоевград, Бургас и Варна (с недостиг от по над 30 психиатри). Според коалицията може да се приеме, че по показателите, касаещи останалите специалности (акушер-гинеколози, педиатри, хирурзи), България се представя относително по-добре спрямо медианата за избраните европейски държави.

Положително отклонение е пресметнато и за акушерките –

при медиана от 34,6, стойността за България е 47,5. Нещо повече, за тази категория специалисти съотношението им към общия брой акушер-гинеколози за страната е равно на приблизително 1,9:1. Такова съотношение е сравнително благоприятно, но все пак е значително по-ниско от препоръчваното от СЗО 3:1.17 Ако последното съотношение бъде прието за референтно, това би означавало недостиг от приблизително 2000 акушерки или около 60% от общата им наличност.

На този фон ясно се очертава значителен дефицит на медицински сестри – за България техният брой на 100 хил. души население е 419,0, при медиана от 666,3. Съотнесено към общото население на България, този недостиг съответства на приблизително 16,9 хил. медицински сестри или приблизително 60% от наличността им към 2021 г. Съотношението между броя на медицинските сестри и броя на лекарите за същата година е 0,97:1. То е крайно неблагоприятно за адекватното функциониране на здравната система. За да бъде достигнато съотношение 2:118 (което е по-ниско от препоръчваното от СЗО 3:1), дефицитът, който трябва да бъде преодолян, възлиза на над 29 хил. сестри (повече от настоящия им брой).

Въпреки детайлната разбивка на проблемите с недостига на кадри обаче, в плана не са предложени мерки за преодоляването му.

Целия план може да видите тук.